АРГОНАВТ
АРГОНАВТ
Аз летя, аз летя между звездните дюни…
В заледения вакуум дълбая тунел.
Този свят, засиял като слънчево руно,
този свят непостигнат е моята цел.
И какво от това, че съм пътник без виза?
Тук пространството няма гранична бразда.
Метеорни пасажи танцуват наблизо
и червени джуджета блуждаят в нощта.
Аз докосвам вселената с търсещи пръсти…
Пустота и безкрайност, в която съм сам.
Но преди да проникна в часа на смъртта си,
ще я стопля с ръка и сърце ще й дам.
Ще се слея с просторите… В тъмната вечност
ще просветва окото на семафор зелен.
А по пътя, наречен от някого „млечен”,
ще се вие лоза, посадена от мен.
ДВИЖЕНИЕ
Пламтят световете първични и в огъня пъклен
тече веществото, споено в протонни ядра.
Пулсира в мъглявата бездна звезда с цвят на въглен
и гасне, и гасне в бездънните нейни недра.
Пътува, потъвайки в себе си тази вселена.
Движение вечно синхронния хаос крепи.
Въртят се, изригват, избухват слънца разжарени
и плазмата жежка в сърцата им диво кипи.
И греят галактики! Греят в екрана небесен.
Летят в равновесни полета след Първия взрив.
Разбира се без микроскоп аксиомата лесна -
щом всяка частица се движи, света ни е жив!
По елипси, сфери, спирали, по криви и прави
пътува живота и просто не може да спре!
Логично и ясно. И няма какво да добавиш.
Освен онзи страшно невинен въпрос: НАКЪДЕ?
СЪСТОЯНИЕ
Омръзнаха ми делничните свади.
Омръзна ми съседът тарикат.
Омръзна ми и вече ми се гади
от остро склерозиралия свят.
Надеждите, събирани до вчера,
от утре безвъзмездно ще раздам.
Приятели не вярвам да намеря,
че всеки по рождение е сам.
С познатите си бързо се простих, а
момичетата минаха в запас.
Сега е някак тихо, много тихо
в граничното пространство между нас.
Разбира се, по нищо не копнея.
Преглътнах отрезвяващия хап.
Кумирите изпратих до музея,
а идол е насъщният ми хляб.
И ето че унил и непотребен,
с изплезен до коляното си джоб,
ругая неизбежния си жребий
и чакам обещания потоп…
ПРЯКО ОБОБЩЕНИЕ
Светът е пълен с убийци.
Политици и гангстери.
Черноризци и олигарси.
Рекетьори и воайори.
Фанатични сектанти.
Сладкодумни садисти.
Прононсирани нинджи.
Наемници и сатрапи.
Дърти бонзи.
Касапи.
Те са „Божият бич”.
Те убиват за власт.
Те убиват за плячка.
Те убиват за кауза.
Те убиват за всичко.
С куршум и секира.
С въже и отрова.
С палка и нож.
С гарота и газ.
С огън ракетен…
О, Господи!-
дали ще мутират
овцете?!…
ИСТИНА
Истината е всякаква -
потребна и непотребна,
изгодна и неизгодна,
скрита, явна и тайна,
твоя, моя и тяхна,
наша, ваша и негова,
частична и всеобхватна,
обективна и субективна,
неоспорима и относителна…
Ако има лице,
то навярно прилича
на двуликия Янус.
Той от себе си е различен.
И до днес ни намига
с иронична усмивка:
„Е, кажете, дечица,
кое от лицата
е моето?”
НЕСЪОТВЕТСТИЕ
Колко е тихо…
Мирише на вечност.
Не долавям ни пулса
на зачатъчно чувство,
ни сянка от звук.
Не текат през съня ми
бълбукащи ручеи,
не танцува в очите
остатъчен пламък…
Отчитам безстрастно:
Мъртвецът е тук.
Липсва само трупа му.
КОНСТАТАЦИЯ
Изкуствени са нашите гримаси.
Изкуствени са нашите слова.
С протези от пресована пластмаса
гриземе сурогати при това.
Поглъщаме дражирани ензими.
Замазваме годините си с грим.
Крепи ни упованието мнимо,
че може младостта да продължим.
Надеждите отглеждаме в люпилни.
Жонглираме с белтъчния синтез.
Предпазваме душите си стерилни
от пориви, вълнения и стрес.
И даже не играеме на чувства.
Изчезнал е лиричният мотив.
В очите ни, в очите ни е пусто…
Кой питаше дали съм още жив?…
ГРАДАЦИЯ
Хубаво е, че те обичам.
По-хубаво е, че ме обичаш.
Най-хубаво е, че се обичаме
и не знаем защо.
