Стефан Станчев

                На Паулина

1.

Мъничко щурче, запей.
Глас на светове далечни.
Пещерa дълбока зей
и поглъща мисли вечни.

Виното искри. Рубин.
Буря вън превива клони.
Може би, съм блуден син,
сълзи никога не ронил.

На планинския поток
веселбите не дослушах.
Не израстнах бор висок,
но у теб сърце си сгуших.

Пей ми. Слушам твоя глас.
Благославям твойто име,
както старец беловлас
снежната, спокойна зима.

Без начало и без край
ти звъниш, а сълзи бликат.
Само ти, щурче, узна
гласовете, що ме викат.

2.

Пред иконата на Исус
се кръстя.
И целувам
твойте малки пръсти.

Волята на Бога сторих, -
за любов сърце отворих.

Святи Боже, святи крепки,
помилуй.
Нас двамина
със любов окриляй.

В Тебе уповавам, слушам,-
бъдното разкрий, Исусе!

3.

Смири се и живей във мир,
че любовта е в тебе вир,
синее.
На дъното русалка спи,
пробужда се - вълна шуми
и пее.

Веднъж в живота идва тя,
като звездица сред цветя
и трепва.
И с говор сребролунен, тих,
тя най-вълшебния си стих
прошепва.

На тебе златен ключ дари,
пази го, тя у теб го скри,
дълбоко.
Сърцето ти за нея бий,
криле над нея, орльо, свий
високо.

Добрия Бог благослови
и чудото славослови
навеки.
Неръкотворен дух събра,
съедини в една гора
пътеки.

Де срещна сур елен сърна,
обречена в света, една,
едничка.
Ти имаш бялата любов,
душа, искряща от любов
звездичка…

4.

Бледни са ръцете твои,
на луна лъчите, любе.
Моите са тежки, груби -
сякаш клони от усои.
Калиопа, протегни ги,
те бръшлянови са вейки.
Ще запей на клон славейко,
в глушини и над бърлоги.