Мара Белчева

***
Тук е тихо. Седни да починем
На кипарисите сънни в дъхът.
Скоро на другия бряг ние ще минем:
Тъй ароматен е тука часът.

Той е обрал на цветята мечтите -
Сякаш с тях ще посрещне нощта:
Ето наднича тя веч от скалите, -
Дивната нощ ще ни грей обичта.

***
Една след друга вести идат:
На радост и обич вести;
И виждам аз през твоите очи
живота там под южното небе
и дивните незнайни мен картини…

За тях и мен купней сърдцето
и да ме радва тъй, що тебе радва
и чужд ми е дъхът на есента,
на север тук, гората, що злати
и кити тъмните ели с елмази.

През думите на твойта обич
що в мене сепват тишината
и миналите възкресяват дни,
аз слушам само твоите очи,
как дивно ми говорят за живота.