ПЪТ
ПЪТ
В душите ни тежи една любов,
Назряла като кехлибарен плод,
С която ще запалим факел нов
На този безучастен леден свод,
За да разкрием слънчевия мост
Към нов безмерно влюбен слънчев свят,
Където като дълго чакан гост
Ще бъде всеки беден, бледен брат.
Където всички изнурени тук,
Ще се опият с бурния възход
И ще размахат бодро верен чук
Във бодър труд за своя нов живот.
1926
МЛАДОСТ
Разгърнал хищната си алчност
Светът разтваря се пред мен,
И къмто бездните му крача
Кристално чист като дете.
А както всеки миг подраствах
С любов корална осиян,
Не знам дали ще съм нещастен
Или възторжно приласкан,
Но знам, че вечно ще обичам
И ще разтворя всеки кът
На мойта пламенна душа.
Макар и туй да ми обрича
Нерадостен и черен път,
По който верен ще вървя.
1926
***
Заглъхнали и черни са селата
Като облъхнати от жарки урагани.
И сякаш призрак впил е във земята
С безумна жажда кървави, железни длани.
Над хижите висят оловни сиви
Като стоманена завеса небесата,
А траурните и безплодни ниви
Лъхтят зловеща безнадеждност из недрата.
И в глухите прихлупени простори
Безумна Анка сякаш с пламък лиже,
И някаква столика скръб говори
В помръкналите и смълчани бедни хижи.
А хората са много изнурени
И само в старите поеми - отживени
Ще си припомня приказната идиличност.
1926
