АХ, БОЛГАРИЯ…
АХ, БОЛГАРИЯ…
Ах! Болгария, всеокаянная Болгария!
Скоро умило презови пророка Еремия!
На планината най-високо да ся каче!
Жалостно да тя нарежда и умилно оплаче!
Защо, кой от другиите рода си возненавижда!
Както нашего рода друг другиго да обижда?
На изкусниите си добронравни да завижда!
На науките кат аспида (1) гласа да ненавижда!
—————————–
1. отровна змия
ПРЕМИЛАЯ, ГОРКА МАТИ БОЛГАРИЯ
Премилая, горка мати Болгария!
В двор ти са вселила усойка змия!
Из устата й притворно яд (1) кат захар капи!
Милите ти искренни рожби смертелно хапи!…
Те са същи Гърци
и грабят кат вълци.
Затуй работи, мой Ахил,
и в нищо не бивай унил…
Имаш Максима помощник,
кой е народний поборник,
дерзайте и говорете,
от никого са не бойте.
Аз окаяний съм затворен!…
Но пак е във меня дух храбоборен!…
Но вие дерзайте, говорете!
Гърци из Болгария испадете!
И дерзайте, не бойте ся,
помнете мой словеса.
—————————–
1. отрова
БЛЕСНА СЯ СВЕТЛИНАТА
Блесна ся светлината,
распрасна ся марчината,
прогледна ся притворности (1) покривало
в като сущо кристално угледало.
Зефироживотворний воздух повея,
лицемеров покривала развея.
Защо на человеците ся додея,
зато да говоря повече не смея.
Всякого на разсудок прав оставям,
защо аз в заточение ся забавям,
но судбами Вишняго (2) ся управлявам
и спасително добре ся устроявам,
за общо добро никогаж не умолявам
и на оня свят зато не забравям…
Прочее, мила мати Болгария!
Кой да тя уплачи, освен пророк Иеремия!
Призовава го високо на планината да ся качи,
умилно нареди и жалостно уплачи -
защо синовите, всите всеяни (3),
в лицемерството са развеяни…
От никого вече не ги е срамота -
нити щат да знаят, че е от бога грехота.
Но, мати! Имаш и сущи (4), които знаят
тях не оставят жално да тя уплачат
чи насилно ги в заточение влачат,
всето им взимат, голи ги соблачат,
в понос (5) и у коризна ги ублачат.
—————————–
1. на престореността
2. Всевишния
3. пръснати
4. и такива
5. подигравка, хула
