Неофит Бозвели
Неофит Бозвели (1785, Котел - 04.06.1848, Хилендарски манастир, Света гора) е български възрожденец, патриот, книжовник, духовник. Получава първоначалното си образование в родния си град. Заминава за Хилендарския манастир (1803) и се замонашва (1810), продължава да учи там и в Гърция. От 1813 г. проповядва и учителства повече от 20 г. в Свищов. Посещава Сърбия, после живее 3 г. в Търново и района. Първият голям народен водач в борбата срещу гръцкото духовенство. Владее гръцки, турски, сръбски, руски. През 1835 г. издава заедно с Емануил Васкидович „Славеноболгарское детоводство” - първия български енциклопедичен справочник, в шест книги. След неуспешен опит на българите да го направят митрополит на Търново (1939), се оттегля в Лясковския манастир, за което е отвлечен и заточен от Цариградската патриаршия в Света гора (март 1841 - август 1844), успява да избяга, пребивава в Цариград, там изпраща меморандум до Високата порта за църковна и обществена реформа. Отново заточен в Света гора през 1845 г. (Великата лавра; Хилендарския манастир), където умира. В заточение пише своите диалози - „Плач бедния Мати Болгарии” (1846), „Просвещений Европейц”, „Полумершая Мати Болгария и син Болгарии”, „Разговор на любородните”, стихотворения и писма, с които поддържа борческия дух на българите в борбата срещу фанариотите. Гробът му е неизвестен.
Публикации:
Поезия:
АХ, БОЛГАРИЯ…/ брой 50 април 2013
За Неофит Бозвели:
