БАЛКАНЪТ
БАЛКАНЪТ
Бил закрилникът в робството минало,
бил ни силата в пътя избран.
Бил той всичко. И би ли ни имало,
ако нямахме своя балкан.
Огън в него хайдутите палили,
та зорите му още са алени.
Партизаните в битки се люшвали,
та и днес ековете им слушаме.
И сега над билата му гривести
всички бури излитат, извиват се.
И висок е над нас, и голям е.
И е рамо за нашето знаме.
ПРЕД ОГНИЩЕТО
Мамо, как си отмаляла,
как ти остаря гласа.
Де е младостта ти бяла,
де е черната коса?
Де е делника ти буден,
празника ти, пълен с труд?
Позволи ми пак да гудя
сърчице на твоя скут.
Колене прекланям днеска
пред огнището ти аз.
Да те топли мойто детство
чак до сетния ти час.
НА ДВОРА
Както си играем -
току заръми.
На шега това е,
знаем го сами.
Бързо ще премине
облакът лъжлив.
А дъждът един е -
шушне като жив!
И ще ни приспи,
ако сме си в къщи.
Но ветрец се скърши,
зашумят липи,
ние си играем,
нека ни роси.
Крий се в свойта стая,
щом юнак не си!
Ето виждам аз:
под чадър от гъбка
крачи стъпка в стъпка
баба Мравка с нас.
МОЯТА ЗВЕЗДИЦА
Вечер, щом задреме
моята главица,
долети навреме
ясната звездица.
И ме залюлява
в сънища честити.
Вятърко тогава
с приказки долита.
Двеста звездолета
и един отгоре
над гори, полета
носят ме в простора.
А звездите, мале,
в мене се захласнат.
Че съм цял запален
като слънце ясно.
До зори ветрея
слънчева косица.
Колко си милея
своята звездица!
