Дмитрий Веневитинов
Дмитрий Владимирович Веневитинов (14[26 н.с.].09.1805-15[27].03.1827), руски поет и ктитик, е роден в Москва в старо дворянско семейство. Получава блестящо домашно образование, знае латински и гръцки, френски, немски, английски и италиански език. Като млад се занимава с музика и живопис, превежда Есхил и Хораций, а по-късно Гресе, Милвоа, Хофман, Гьоте. От 1825 г. служи в московския архив на колегията по външни въпроси, после - в Петербург (1826), от 1827 г. редактира сп. “Московский вестник”. Арестуван за 3 дни във връзка с участниците от заговора на 14.12.1825 г. поради подозрителността на полицията. Простудява се на връщане от бал и умира на 22 г. в Петербург. На надгробния му паметник в Симоновия манастир в Москва пише: “Как знал он жизнь, как мало жил!”. Философските мотиви в лириката му са развити в поезията на Баратински, Лермонтов, Тютчев. Обявява се за народност и самобитност в изкуството, призовава поета към гражданско служене, издига идеята за православно-национално възпитание. На ранната му смърт откликват с поетични епитафии Антон Делвиг, Алексей Колцов, Михаил Лермонтов и др.
Публикации:
Поезия:
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
