Алексей Михайлович Жемчужников (11[23].02.1821-25.03[7.04].1908), руски поeт, драматург, публицист, е роден в село Почеп, Черниговска губерния, Брянска област, в старо дворянско семейство. Племенник на писателя Антоний Погорелски. До 1858 г. служи в Сената. Дълго живее зад граница (1863-1884). Печата от 1850 г. Сътрудничи на “Современник”, “Отечественные записки”, “Искра”. Заедно с брат си В. М. Жемчужников и братовчед си А. К. Толстой участва в създаването на произведенията на Козма Прутков през 50-те и 60-те г. на 19 в. Поезията му е с граждански мотиви и се отличава с простота на формата, свързана е с традициите на Николай Некрасов. В пейзажната си лирика възпява руската природа. Почетен член на Петербургската академия на науките (1900). Комедии в стихове: “Странна нощ” (1850), “Лудият” (1852), “В какво е цялата работа?” (1872). В 1892 г. издава сборника си “Стихотворения”, който имал голям успех, а през 1900 г. - сборника “Песни на старостта”. Умира в Тамбов.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

УМНИТЕ ПОЛИТИЦИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 132 ноември 2020