Алексей Жемчужников

превод: Тихомир Йорданов

УМНИТЕ ПОЛИТИЦИ

Понякога отчайва ме нелеко
и земното кълбо. Комай
по слънчевата си пътека
все тъй ще се върти безкрай.
Светът е тук и сложен и огромен,
красив светът е и богат…
Но от това и този резултат
по-малък е от скромен.
Върти се той в кръга измамен,
подобно катерица малка.
Защо е формата голяма,
а съдържанието жалко?
Без политиците за смях
ще ни се вижда злото.
Това въртене на кълбото
по-мъдро би било без тях.
Обидно е за този свят.
Дошли като крадеца нощен,
вселената заграбили и още -
рода човешки върнали назад.
Те пишат се за филантропи,
но имат си задача тука -
да вкарат в просветената Европа
пак правото жестоко на юмрука.
Стремят се всичко да заграбят.
Целта е стара, пътят - стар.
Нахално мамят брат, другар,
не се замислят, че са слаби.
Народите настръхват пак
и пак съдбовен час очакват -
войната е на своя праг
и майки пак ще се разплакват.
А казват те: Голям успех!
Във сила груба туй е вяра.
Аз истина от нея взех:
че и в човека диша звяра.
Досадно ми е, смешно - пак
да слушам този хор глупашки
как хвали политиците юнашки:
„Ах, далновидно, умно още как!”
Но няма разум. Протестирам!
Аз чиста истина намирам
във потвърденото с перо:
„Разумно е, което е добро!”

5 ноември 1891, Стенкино

УМНЫЕ ПОЛИТИКИ

Порой в отчаянье приводит
Меня наш старый шар земной:
Он так давно вкруг солнца ходит
Своей незримою тропой;
В нем все так сложно, так огромно;
Так он красив и так богат…
Но качеств этих результат
Для жизни - менее чем скромный.
Зачем вертится он века,
Как в колесе вертится белка?
Зачем так форма велика,
Коль содержание так мелко?..
Всему политики виной,
С душой ко злу лишь только чуткой.
Без них такой нелепой шуткой
Мне не казался б шар земной.
Ну не обидно ль, в самом деле?
Они пришли, как ночью тать,
Судьбой вселенной завладели
И род людской вернули вспять.
Хоть грезят миром филантропы,
Но их задача нелегка;
В цивилизацию Европы
Вновь лезет право кулака.
Опять - стремленье всех ослабить,
И к старой цели - старый путь:
Нахально друга обмануть,
Нещадно недруга ограбить.
Народы все возбуждены
И ждут лишь рокового часа,
Потехам бешеной войны
Готовя пушечное мясо.
Какой тут нравственный успех?
Мы только грубой силе верим,
Когда, в чаду таких потех,
От человека пахнет зверем…

Мне и досадно и смешно,
Когда я слышу хор хвалебный
Творцам политики враждебной:
“Как дальновидно! Как умно!”
Ума тут нет. Я протестую.
И, кстати, истину простую
Пусть подтвердит мое перо:
“Умно то только, что добро”.

5 ноября 1891, Стенькино