„ИМПРЕСИИ” НА ЙОНКА ХРИСТОВА
Поласка ме тази книга на Йонка Христова заради великолепните импресии в нея. И заради това, че тя е едно ново продължение на пътя на тази интересна, умна, деликатна жена - не само потопена в света на поезията, превода и присъствието й на оперната сцена, но и успешно плуваща в него…
В своята нова книга Йонка Христова се връща към началните си стъпки в поезията, за които тя така мило споделя в наниза на своите встъпителни слова, напомнящи книгите й “Носталгия” и “Сезони”.
“Импресии” подхранва очакванията за бъдещето не само с постигнатото. Но и с доизграждане образа на поетесата, който все повече се налага със свой почерк, излъчване, интонация. Не са една и две от тези импресии, които светят като момини сълзи, бликнали някога у седемнадесетгодишното момиче и днес капнали от душата й на зряла жена, живееща и работеща дълго време в Европа. Една българка - европейка, която в същото време не се отдалечава от своята страна. Напротив, както личи от стиховете й, тя още повече се приближава към България и родния край, към родната стряха и родната улица…
“Топла и черна,/ земята ухае на слънце./ Сред разцъфналите вишни/ палав вятър лудува./ Тревите покорно полягат/ под нечии стъпки.”… Там, откъдето тръгват соковете на посяното в тази топла, ухаеща на слънце земя, и от където тръгват трепетите в душата. И това е може би най-характерното за Йонка Христова като поетеса.
2000 г.