Вътьо Раковски

То дълго гледа все на юг.
Превиваха го люти хали
и сняг го вя, докато тук
самата пролет го погали.

Напъпи то и затрептя.
Априлски полъх го събуди.
Край него пламнаха цветя
и прелетяха пеперуди.

Със жадни пъпки дъх пое.
Надигна се на пръсти плахо -
за поздрав в глухото поле
то бяла кърпичка размаха.