ЛЪЖАТА И СИЛАТА
ЛЪЖАТА И СИЛАТА
Стихотворение в проза
Те са две сестри-неразделни. Твърде отдавна живеят на земята и… задружно работят. Откакто слънце е загрело в света, тия две гостенки, под разни маски, една и съща цел гонят: едната - лъже, заблуждава, укротява: другата - измъчва, убива, погребва…
Те са две майки на една и съща рожба: ИГОТО… И гледай колко се сговарят! Зер, една душа имат…
Вий, другари, познавате тези две гостенки… Ах! Дайте тогава, ръка за ръка, да отървем света от тия злини, - рожбата им и тъй ще умре: няма кой да я кърми…
Колко кървави сълзи, тогава, биха спрели да шуртят!…
Бузлуджа
На Св. Илия 1898
В ГРОБИЩАТА
Беше ме обхванало едно лудо желание да посетя гробищата - тоя малък градец, дето е тъй тихо, тъй жално… Искаше ми се да видя гробовете на толкова близки, мили хора - до които ще лежа, някога и аз…
И сторих това - оная пролет.
В гробищата ме посрещна миризма на тамян и прегоряло масло, - оная странна миризма, която винаги ми пълни душата с чувството на всеобща смърт… Изведнъж си спомних за всичко същесвующе и една горчива усмивка изкриви устата ми…
Но, някак, без да заглеждам гробните надписи, се захласнах в гиздавата пролет, що царуваше наоколо. Слънцето весело грееше. Небето беше чисто като стъкло. Само на изток се подигаха над хоризонта къдрави и бели облачета. Тихо и бавно прехвъркваха пчелици по цъфналите на около дръвчета. Далеко, далеко се простираха, като зелен килим, ниски, пшеничени поля и ливади. От там долиташе жаловита овчарска свирня. Лястовички стреляха наоколо и весело чичикаха. Всичко се подмладяваше, смееше се, - готвеше се за живот…
Живот царува над гробовете на мъртвите: смърт е в душите на живите.
Плевен 1898
сп. “Мисъл”, година VІІІ, септември, книга VІІ
