Борис Шивачев

Кой не познава Дон Жуан? Без съмнение - всички. Разбира се, не всички са чели поемата на Байрон, а още по-малко произведенията на други автори, които разработват същата тема, обаче това не значи, че те не познават Дон Жуан. Днес в живота имаме толкова много „донжуани”, че не е неоходимо да четем произведението на великия англичанин, за да се запознаем с един тип универсално разпространен.
Не се съмнявам, че всички онези, които са чели Байроновия „Дон Жуан”, знаят, че героят на поемата е испанец, обаче това, в което се съмнявам, то е дали българският читател знае, че не само героят, но и неговият първомайстор, неговият истински творец, е също испанец. Това е Тирсо де Молина, авторът на „Don Juan Tenorio” или „El burlador de Sevilla” - „Дон Жуан”, „ Смелият любовник” или „Този, който се подиграва със Севиля”, един от най-големите драматурзи на Испания - съвременник на Lope de Vega.
Тирсо де Молина (или Fray Gabriel Tellez - като калугер той е носил това име) написал множество драми и комедии, много от които и до днес се играят на испанска сцена, но това, което е обезсмъртило името на Молина, това, което го е направило да бъде в числото на големите драматурзи от мировата литература, това без съмнение е неговият  „Don Juan Tenorio”.
Мнозина са подражавали, мнозина са изпадали по обаянието на Дон Жуан, между тях са имената на Пушкина и Байрона, но нито един от не е достигнал съвършенството на де Молина.
В прекрасната Севиля, в града на песните, любовта и цветята, живее Дон Жуан. Той е горд и надменен човек, комуто прави удоволствие да съблазнява жените; за него всички жени са примамливи, във всяка той открива по нещо ново, по някоя особена прелест. Дон Жуан не почита никой и нищо, неговата смелост и нахалство граничат с безумието, поради което той става идол на тълпата. Според думите на Blanca de los Rios: „Дон Жуан” е не само един исторически портрет, не само живият образ на южняка, но той е символ на една раса и най-вече гениалното олицетворение на бунтовническия дух на човека, опиqнен от живота и провокиращ Бога. И наистина, Дон Жуан намира своята смърт в храма, където със своето гордо държане предизвиква най-после бога, който посредством оживялата статуя, която се намира над гроба на един от онези, които Дон Жуан е убил на дуел, туря край на човека, от когото всички треперят.
Дон Жуан е един от най-популярните и най-ярките типове, които ни е дала испанската художествена мисъл. За него прочутият испански критик Менандес и Пелайо казва следното: „Дон Жуан е между всички герои на испанския театър, този, който запазва най-живо своята младост и личност, и единственият, който запазва най-живо своята младост и личност, и единственият, който не само е успял вън от пределите на Испания да стане толкова популярен, колкото и Хамлет, Отело и Ромео, но който е оставил повече потомство, отколкото който и да бил от тях.”

в. „Развигор”, год. V., (1926), бр. 214