Тирсо де Молина (Tirso de Molina), псевдоним на испанския драматург и богослов Габриел Телес (Gabriel Tеllez), е роден на 24.03.1579 г. в бедното дворянско семейство на Андре Лопес и Хуана Телес в Мадрид. Учи в университета на Алкала де Енарес. Монах от ордена на Богородица Милостивата - „Мерседарите” (1600) - дъщерен орден на ордена на доминиканците, член на ръководството на ордена (1643), негов историограф (1635), магистър по богословие (1639). През 1611-1612 г. - 1616 г. живее в Толедо. Между 1616 и 1618 посещава остров Санто Доминго, за да ревизира орденските учреждения, създава историческа трилогия за конквистадорите и завоюването на Перу («Целта решава всичко», «Американските амазонки», «Вярност в борбата със завистта»]. Проповядва, чете лекции по теология и участва в поетични състезания в Санто Доминго. През 1618 г. се връща в Испания. В 1618 изгубва баща си, а през 1620 г. - майка си. През с. г. напуска Сеговия, където е живял дотогава и се заселва в Мадрид. В периода 1620-1625 г. активно участва в литературния живот на столицата (сближава се с Лопе де Вега, Монталван, Аларкон, де Амескуа) междувременно продължавайки да се издига по йерархичната стълбица на ордена. В 1625 г. за театралната си дейност е заточен в манастир, но продължава да пише пиесите си. В 1626 г. е избран за срок от 3 г. за командор на манастира в Трухильо. Следващите години прекарва предимно в Толедо. През 1638 г. се връща Мадрид. През 1640 г. е заточен в манастир в Куенке. От 1642 г. се появява в различни манастири на ордена и през 1643 г. се установява отново в Толедо. В 1645 г. е назначен за командор на манастира в Сория. Умира в Сория - в манастира Алмасан, на брега на Дуеро, на 12.03. 1648 г. Автор на повече от 400 пиеси в стихове, от които до нас са достигнали 84, както и на сборниците с новели, комедии и лирика «Толедските вили» (1621, 1624) и «Развлечение и полза» («Развлекателно поучение», 1635). Сред пиесите му стават популярни «Севилският измамник, или Каменният гост» (около 1630) - първата драма, интерпретираща легендата за Дон Жуан), «Мъстта на Тамар» (библейска драма, до 1614), «Срамежливият в двореца» (1606), «Наказание на лекомислието» (1613), «Света Хуана» (трилогия, 1613-1614), «С любовта и ревността се поумнява» (1616), «Благоразумието на жената» (1622), «Истината винаги помага» (1623), «Любовта лекува» (1625?), «Мари Ернандес, галицийка» (комедия, 1625), «Дон Хил Зелените гащи» (комедия, 1630), «Мъдростта на жените» (1634), «Осъден за липса на вяра» (религиозно-философска драма, 1634), «Антон Гарсиа» (героична комедия, 1635), «Благочестивата Марта» (комедия, 1636). Автор и на «История на ордена на Милостта» (написан през 1637-1639, 2 т.) - най-голямото му прозаично произведение, и «Животопис на Сервельонската светица».

Публикации:

За Тирсо де Молина:

ПЪРВОМАЙСТОРЪТ НA „ДОН ЖУАН” - ТИРСО ДЕ МОЛИНА/ автор: Борис Шивачев/ брой 50 април 2013