Ваня Душева

Мила мамо, искам да бъда до теб!
Когато бях малка, много ми липсваше. Ти беше млада и ходеше на работа.
Никога не стигаше времето, за да се гушкам достатъчно в най-милата прегръдка.
После неусетно пораснах, напуснах дома за дълго, за да уча. Съботите бяха толкова къси, че стигаха само за две целувки: едната като си идвах, а другата като си тръгвах.
Толкова исках да имам цялото време на света, за да набавя пропуснатото.

Тръгнах на свой ред на работа.
Ти ме чакаше. Искаше да ме прегърнеш. Аз все бързах. Бързах да ти донеса хляб и най-необходимото. Дори не можех да споделя залъка ти, а ти все готвеше - да има, нали ще се прибера гладна… Бързах. Имаше време само за две целувки.

Моето семейство. Моето дете, толкова много иска да го гушкам, но има време само за две целувки: за добро утро и лека нощ.

Мила мамо, толкова много цветя те прегръщат…