УТРИН
УТРИН
Съмна в сънните градини, -
Всяка капчица роса
Отразява ведросини,
Ведросини небеса.
Сребърни лучи долавят
На живота песента
И смирено благославят,
Благославят вечноста.
Ободри се, дух замрежен
Среди рой самолъжи.
За блена си чист и нежен, -
Чист и нежен разкажи!
***
Като майка разтвори
Кадифяната си пазва.
Искам румени зари
Да съзра от твойта пазва.
Моя горък ден залязва.
Аз съм беден и самин.
Всеки лист ми сякаш казва:
Ти си беден и самин!
Своя безприютен син
Приеми, о майко свята!
На синчец и полски крин,
Положи ме, майко свята,
Тамо близо до цветята
Моя дух ще се смири.
Помогни ми, непозната.
Да дочакам пак зората.
***
Отлетяха белоснежни
Гълъби от моя път -
Упоенията нежни
Спят.
И виденията прежни
Чезнат в тоя горък час,
Ледени хълми безбрежни
Мраз.
Темни сенки неизбежни
Притаиха всеки бряг, -
Засени духа метежни
Мрак.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Покъсан тъмен стяг
От вихрите развян,
Аз нямам роден бряг -
И моя земен блян
С покоен вечен сън
Смъртта не освети -
Защо ме будиш ти
Далечен, светъл звън?
Развяват сноп ръце
Немилвани треви -
И будното сърдце
Неспирно с тях мълви
За вихрения сън
На вихрени мечти -
Защо ме будиш ти
Далечен, светъл звън?
КЪМ ДАЛЕЧНИЯ
Ти, който някога ще стигнеш
До нас - станали вече прах -
Ти, който сам ще се издигнеш
Над нас и наший смъртен грях -
Разкрий безмислените взори
На всяка земна суета
И към неведоми простори
Окриляй младата мечта!
На изпитания огромни
Загубила и сетен звук,
Душата твоя ще ли спомни
За тия що страдаха тук?
- Бъди очакван вожд, призван да
Зове с пророческий си глас -
Невинен като Мелизанда
И светъл като Пелиас!
Заветни скърби нас гнетиха.
Безумна жажда ни горя,
Във утрина - прозрачна, тиха -
Ний не дочакахме заря -
И всуе сочихме десница,
Сред безответни тъмноти -
Натам, де с първата зорница
Ще бляснеш някога и ти. -
Обкитен с лучезарни мисли,
Свободен като древен бог -
Разпръснал горести надвисли,
И ръснал в всяко цветче сок -
Бъди очакван вожд, призван да
Зове с пророческий си глас -
Невинен като Мелизанда
И светъл като Пелиас!
ГРАДЪТ
На страшен съд
Вървят
Тълпи -
Не спи,
Кипи
Градът.
По вечен път
Гъмжат
Сами.
Тъми…
Гърми
Градът.
А в мощна гръд
Там мрат
Мечти -
Гнети,
Кънти
Градът.
И нийде кът
Да спрат
За миг -
Велик,
Безлик
Градът!
ТЪЛПИТЕ
Те с мъка дочакват покорни зори
И тръгват по друма на хиляден град -
В очите им свети безумната жад:
Да бъдат смирени, да бъдат добри.
Те тръгват да слеят в една самота
Тревожната мъка, която не спи -
Която заражда и движи тълпи -
Те тръгват и хлопат на мойта врата.
И в зноя на своя безпаметен път
Настигат следите на смрътна печал -
В очите им свети орисаний дял:
Безцелно да бродят и бавно да мрът.
У тях заридава и сетния бог
- О, вик на тълпите - в безброя сами: -
Престъпната улица тъпо гърми
И плиска водите на странен поток.
***
Не зная тоя път извежда
Ли от миражите на вън,
Но любя тоя странен сън
На уморената надежда;
Да виждаш, как с невидим плам
Догаря бавно, в миг тържествен.
Утехата: да бъдеш сам -
И ужаса: да бъдеш девствен;
Да слушаш дивния псалом
На изумителната младост,
Която в свойта бурна радост
Любов разискря в твоя дом -
И да предричаш всеки плод
На премалялото желане,
Което буди за живот
Смъртта на всички смъртни рани.
О, миг божествен, миг тържествен
За несъбудената плът,
Пленена в прокълнатий път
На ужаса: да бъдеш девствен!
***
Знам сърдечен, свиден кът
Сред замряли в сън ели,
Звучен ручей ромоли
И лучи-стрели трептят.
Там в забрава рой пчели
Своя сватбен танц въртят -
Боже, в тоя цветен път
Мойта вяра окрили!
***
Клето сърдце, пожали
Своите дни неживени -
Ситен дъжд бавно вали -
Клето сърдце, пожали! -
Пакостни падат мъгли
Вред из полята смразени -
Клето сърдце, пожали
Своите дни неживени!
Есенник лих прошумя,
Вихром разгонил съня си, -
Китния парк занемя -
Есенник лих прошумя,
Бедната ледна земя
С листите чисти поръси -
Есенник лих прошумя
Вихром разгонил съня си.
Шъпот на тихи молби,
Клето сърдце, долови ли -
Или в нощта, може би -
Шъпот на тихи молби,
Хриплите медни тръби
Шъпот са твой доловили?
Шъпот на тихи молби,
Клето сърдце, долови ли?
***
Трептят пространства, осветени
От кротки, есенни лучи.
Ден е,
Но не пред моите очи.
В душата бури се сразиха
И рухна неиззидан храм -
Лиха
Смъртта свидетелствува там.
И през замрежени завеси
Напусто взирам се навън -
Де си
На миналото златен сън?
***
Сенки своя път поели
В тихия вечерен мрак.
Във душата ми се стели
Белий, белий сняг.
Упоение разлива
Всеки роден бряг.
Във душата ми заспива
Белий, белий сняг.
Непорочните нарциси
Китят моя праг.
Във душата ми топи се
Белий, белий сняг.
***
Моите спомени -
Птици в нощта -
Скитат бездомни,
Скитат унесени -
Вън от света.
Моите песни -
Сенки без път -
Блясват нечути
В скръбната есен и
Пак замълчат.
Моята лютня -
Писък в нощта -
Стене прокудена
И безприютна
Вън от света.
