АНРИ БАРБЮС
Роден на 17 май 1874 г. в Аниер, Барбюс отрано почувствува влечение към литературата. Записва се студент по литература в Париж и още оттогава се влива в буйния литературен живот. По онова време са на мода във Франция школите на парнасистите и късните символисти, които странят от обикновения живот и търсят опиянение в чужди за широките народни маси видения.
Точно е този период излиза първата книга на Барбюс - „Оплаквачките”. Това е един сборник стихове, в които се чувствува донякъде влиянието на модния песимизъм, но той е породен не от някакво лично нещастие, а от тежката съдба на народа. Още с първата си книга, въпреки идейната си неизясненост и чуждите влияния, Барбюс показва качества на писател реалист, който започва да се вглежда в живота и да търси истинските лостове, които го движат.
Плод на това трескаво търсене се явява и голямата книга „Ад”, излязла през 1905 г. В нея Барбюс скъсва окончателно с болезнените влияния от миналото и разгъва своя дар на психолог и реалист. Той тръгва по пътя на Емил Зола, който става негов учител в литературата и за когото написва през 1932 г. една прекрасна книга.
Така чрез творчеството на Барбюс се продължава традицията на социалния роман, основан от Зола. Докато Зола често се задоволява само да хроникира, да отбележи даден обществен факт или противоречие, Барбюс дири скритите пружини на икономическите и политическите борби, хвърля светлина върху тях и показва правилния изход. Така авторът стига до публикуването на своя знаменит в цял свят роман „Огънят”, или „Дневникът на един народ”. „Огънят” е върхът на Барбюсовото творчество.
Той излиза от печат в разгара на миналата световна война, през 1916 година. Ако войната често е унищожавала творчеството на много писатели, тя помогна на Анри Барбюс да блесне с цялата сила на своя огромен талант. Ужасите на бойното поле и истинските причини за световния конфликт го накараха да разбере веднъж завинаги законите на общественото развитие, да съзре огромните класови различия и да оформи своя мироглед на писател и съзнателен гражданин.
Там, в окопите, Барбюс вижда ясно, че тази война не е нищо друго освен един огромен двубой, инсцениран от капиталистите, една грамадна касапница, в която милиони хора заплащат с кръвта си благополучието и егоистичните интереси на шепа крупни индустриалци и продажни политици. В „Огънят” е предадено с поразителна сила човешкото страдание, наблюдавано през дните на войната.
„Огънят” сочи изхода към светлото бъдеще на света. Това бъдеще може да се изкове единствено с общите усилия на цялото човечество, с победата на здравите народни сили над капиталистическата и империалистическа язва.
Особена цена за нас, българите, има книгата на Барбюс „Палачите”, в която той разказва впечатленията си от едно пътуване из Балканския полуостров точно по времето, когато в България зловещият професор Цанков проливаше кръвта на хиляди български патриоти. Барбюс взема открито страната на потиснатия български народ и смело протестира против нечуваните фашистки злодейства на Цанковите шайки.
Последната книга на Барбюс, написана за Сталин и за Съветския съюз, е логически завършек на неговото идейно и творческо развитие. Той вижда осъществени идеите, за които се е борил цял живот. Защото в радостния и пълен с младежка сила образ на съветския и прогресивен човек писателят и борецът Барбюс вижда образа на бъдещия свободен и щастлив свят.
Заедно с прогресивното човечество днес всички български патриоти си спомнят за великия син на революционна Франция, големия приятел на българския народ, с искрена обич и признателност за неговата смела антифашистка борба срещу фашистката тирания, в защита на всички поробени народи.
в. „Труд”, бр. 201, 1947
