Ана Александрова

“Роден поет” - това е първата констатация на читателя, докоснал се до емоционалните поетични възгласи на Атанас Капралов. А сътворените от него творби населяват вече внушителна, пъстра палитра, която без да руши изискванията на класическата поетична законодателност, се вглъбява песенно във времето - минало и настояще, и се устремява към мечтани, бъдещи брегове. Без специално афиширани претенции за новаторство, натовареният със съвременни импулси поетичен изговор се оказва новосигнален, разораващ и изграждащ недокосвани територии в емоционалните пространства на поетичната словесност.
Да, роден поет - ще изрече спонтанно всеки, докоснал се до стиховете на Капралов, завладян от пулсациите на увличаща лирична кардиограма. Вдъхновеният творец спонтанно е изрекъл съкровените си песни, които без комплекси за елитарност и дълбокомислени приумици, извисяват родното поетично слово до “спирката за вечността, където / целуват се земята и небето./ И още един цитат от същата поетична творба, наречена “Към върха”: “Аз няма долу повече да сляза, при пищните конкурси по омраза.”
“Нежен скитник” е заглавието на поетичния сборник, известил на литературната общественост името на поета Атанас Капралов. Редактор е Недялко Йорданов. Видният литературен творец, впечатлен от изключителната гражданска смелост на младия автор, граничеща преди години с истинско безумие, заявява убедено, че книгата ще стане събитие на българската поетическа сцена. Той защитава тезата, че “изкуството затова е изкуство, за да служи на всички времена!” Недялко Йорданов подкрепя изявата на поета. Микрофоните подемат ролята на вестител, за да огласят появата на един изключително силен млад творец на възвишени чувства и размисли и на истинска човешка обич.
На обичта е посветена и книгата на Капралов “Голота”, която ме направи безусловен почитател на неговото покоряващо поетично слово. Каква дълбока отдаденост пулсира в песенните редове! Колко извисена еротика диша в словесната образност! Истински “Орфичен празник” е не само така озаглавеното стихотворение, в което поетът кани своята любима “да се изстрелят като две ракети / телата ни, духът ми галактичен / да изгори пашкула прозаичен / на днешните ти грижи… Да засветим./ Призвани от астралната далечност / на своето божествено начало…” И как покорява повикът в “Божествен знак”: “Ти не можеш да ме загърбиш - / аз съм твоят божествен смисъл!/ А под нас като знак безмъртен / този ангелски сняг топи се…” И всичко, поместено в тази стихотворна книга, е грабващо, наситено с пронизващи вълнения, които заразяват читателя и водят към пламтящия душевен свят на този “вехт романтик”, който твърди: “Аз дъха си едва поемам / посред зиналата безбрежност, / осъзнал, че сега е време / за дълбока любов, за нежност…”
Но Атанас Капралов, вечният скитник, разпознаван и обичан заради своята специфично изричана и вълнуваща поезия, разкриваща преходните земни страсти, провъзгласява с ярка, убедителна сила смисъла на човека “да е жив и свободен” в издадената неотдавна стихосбирка, именувана по този начин. Истините са изстрадани, изкристализирал е смисълът на човешкото битие, концентриран в цитирания изказ: “Да си жив и свободен!” “Балканът плаче”, констатира поетът… Сводът е “без самодиви, без орли митични…” “Честността - този тест за глупци” - е анатемосана в свят, където пак “богобоязливите са гладни / и къшеят на робство ги обрича…” “Просто в минно поле си / и ти трябват крила!” - констатира Капралов. Но той остава - подобно митичен образ - вдъхновен апотеоз на истината. И твърди: “Жестоко е да сбъдваш красота / на листа бял, а нея върху кръста / наяве да разпъва пошлостта…” И поетът мечтае, а може би пророкува: “Ще се изстрелям някъде - ехееей - отвъд звездите…” И най-сетне “в мен ще се разсъмне от истини…” Остани, поете! Продължи все така сърцато и уверено да завоюваш, отричаш и възвисяваш събитията със своята специфична, внушителна поетика, обичан и ценен от онези, които уважават истинското изкуство, възпяващо живота, любовта и страстта “да си жив и свободен”!
Затворим ли поетичните страници, разбираме: Словото на Атанас Капралов ни е накарало да повярваме, че творческият акт за него е свещен, че бъдещето на България принадлежи на почтените, извисени и благородни личности, надарени с кураж и вяра в доброто и с дух, криещ неподозирана сила. И на онези, които в мистичната родина на духа заменят “кислород срещу крила”, защото са непоколебимо устремени към “спирката за вечността, където / целуват се земята и небето”!