Марко Марков

хайку

***
Теб те обича
и огледалото - виж
как почернява…

***
Аз нямам нищо
на този свят, а в него
всичко е мое.

***
Върху нежен цвят
драснах стихове нежни,
а той увяхна.

***
Ловкият клоун!
Накрая той изигра
дори смъртта си.

***
Нямат ни покрив,
нито врати гнездата,
а са самотни.

***
Луна позлати
сърпа захвърлен - няма
той да ръждяса.

***
Грънчарят плаче
и топли цветя трептят
в черната глина.

***
Цъфнала тиква
и роза увяхнала
в селска градина.

***
За да узнае
възрастта на дръвчето,
той го отсече.

***
Върху платното
свети като измито
високо небе.

***
Човекът, който
търсеше своето „аз”,
откри смъртта си.

***
О, мъртва обич!
Кого да питам, кажи,
за да не вярвам.

***
Дълго те чаках,
но вместо теб на брега
пристигна дъждът.

***
Много се скитах,
но никъде не видях
щастлива любов.

***
В птицата има
едно мъничко нещо,
което пее.

***
Косата звънти
по тревата зелена.
Някой си тръгва.

***
Пия ли вино,
виждам на хълма лоза,
снежна и тъжна.

***
Времето сее
във всяка моя бръчка
по една песен.

***
Има момиче
в съня на всеки войник
преди съмване.

***
Преди да тръгнеш,
провери колко любов
си взел за из път.

***
Мидо пълзяща,
в твоята лигава плът
блещука бисер.

***
Мостът се срути.
И сега вместо един
има два пътя.

***
Разтваряш, розо,
с нокти пръстта планинска,
после ухаеш.

***
Безгрижна вода,
мостът над теб се труди,
ти го възпяваш.

***
О, златна есен!
Позна те тялото ми,
не и душата.

***
Когато умра,
една звезда в небето
ще има смисъл.

***
Планинска вечер.
Там, долу, в клисурата
дими коминче.

***
Белият облак
плува подобно платно
и търси копнеж.

***
Звъни капчукът -
този точен часовник
за всички птици.

***
Пее славеят,
а пък живее в клетка
от лунни лъчи.

***
Проплаква тъга
в двете опитомени
от мене очи.

***
Тъжен в колиба,
осъмнах в царски дворец
много по-тъжен.

***
Далеч от теб съм,
но ти врата отвори
за мене в мрака.

***
Ще те откъсна,
стръкче зелена трева,
двама да вехнем.

***
Нощта приижда
като голяма вода,
топла и звездна.

***
На криеница
играят в реката днес
слънце и облак.

***
Всичко си имам -
вино, хляб и надежда -
казва поетът.

***
Да можех, бих дал
на едно зимно дърво
своята сянка.

***
Как утоляваш
своята жажда, кажи,
ручей планински.

***
Дойдох при тебе,
стръмния път извървял,
за да си ида.

***
Дъждът целува
очите на скършено,
вехнещо цвете.

***
Под кръгла луна
вятър разлиства дърво
и тихо чете.

***
Човекът носи
в себе си толкова смърт,
че я раздава.

***
Когато съм сам,
винаги в мене има
толкова хора.

***
Никой си няма,
защото на всички е
бедната песен.

***
Защо, кръстопът,
зачерта любовта ми
с най-дългия хикс.

***
Калинка кацна
върху ръката ми днес.
Все още съм жив.

***
Върхът се пита:
- Откъде ли извира
морето синьо?

***
Ти ще достигнеш
своята цел, ако тя
е в теб самия.

***
Вятърът стене,
когато бият дете,
стиснало зъби.

***
Слязло в лозите,
слънцето нежно кълве
сълза след сълза.

***
Каква красота -
птица цъфти на клона,
запял в утринта.

***
Свикнах да губя,
защото със себе си
воювам честно.

***
Не знам, брезичке,
твоя език - без слова
аз те обичам.

***
Не само в шаха
никога не отстъпва
малката пешка.

***
Рано напролет
пръстта е гола, грозна,
алчна и хищна.

***
Кажи, светулко,
защо светиш на всички,
нима си тъжна?

***
Между две звезди
детска люлка ще вържа
напук на смъртта.

***
С лъч от надежда
ще те превържа, о клон,
скършен жестоко.