Стефан Иванов Продев (15.09.1927, София - 03.09. 2001, село Енчевци, край Трявна) е писател, журналист, есеист, публицист, сценарист на документални филми. Роден в семейство на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева - чиновник касиер в софийско кино, сестра на професионалния революционер Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Левски в село Енчевци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола. Израства в софийския квартал Банишора. Дебютира през 1942 г. във в. „Железничарски подем”. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 09.09.1944 г. Завършва гимназия в София (1946). Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство” (1945-1947). Репортер във в. „Труд” (1946-1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950-1954). Работи във в. „Народна армия” (1951-1954) и „Народна младеж” (1954-1956), после - в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и сп. „Септември” (1960-1961), след което е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини” (1962- 1964) ив сп. “Българска музика” (1965). Следващите 15 г. от живота си работи в БТА: главен редактор на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979) и сп. “София” (1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ (1973). Главен редактор на сп. „София” (1980-1984), на вестник „Народна култура” („Култура” - 1984 - 1988; 1989 - 1990). Главен редактор на вестник „Работническо дело” (1989) и „Дума” (1990 - 1999). Председател на СБЖ (1990 -1992). Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990-1997). Автор на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001), „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2004), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011). Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно). Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език. Съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999). Баща на скулптора Иван Продев.

Публикации:

Публицистика:

СЪЛЗА ЗА ДРУГАРЯ/ брой 152 ноември 2022

Критика за Стефан Продев:

ЧОВЕЧЕСТВОТО БЪРЗО ЗАБРАВЯ ФАКТИТЕ/ автор: Анита Коларова/ брой 48 февруари 2013