БЕЗСМЪРТИЕ
БЕЗСМЪРТИЕ
По тия припеци,
по тия
ниски
хълмове
от бяла глина
баща ми лозе е садил
преди години.
А преди него
лозе е садил баща му.
А преди туй…
Ни в митология,
ни в мрамор
божествените им черти
са въплътени.
Останало е само виното благословено,
и празниците,
обновени и старинни
и тия
ниски
хълмове
от бяла глина.
НАШИТЕ МАЙКИ
Цял живот нашите майки вървели, вървели,
да достигнат недостигнати висоти -
там, където омайното биле цъфти,
за което в простите песни ни пели,
към което протягали слаби десници
и в съня си го виждали някога те.
Мили майки,
аз виждам как мрежа плете
подранилата есен край ваште зеници -
и понякога в стръмното дух не достига,
и понякога слагате вий очила,
за да видите трепкащи птичи крила
над една тъй позната планинска верига.
Ний целуваме вашите черни десници,
от които сме вземали сила и хляб,
от които излитаха белите птици,
за да стоплят с песен и просяка сляп,
да достигнат оная красива дъга,
дето грейва след летния дъжд ненадеен,
да повярваме в красотата така,
както вярваме в майките, пели за нея.
ЕЛЕГИЯ ЗА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
Приятели и чувства проверих
и продължавам
да ги проверявам.
Горчивите лекарства пих, изпих.
Премина кризата.
И оздравявам.
И почна телефона да звъни,
да се обаждат звани и незвани.
… А идваше Андрей в ония дни
и сядаше до мене на дивана.
В косите с белоруски снегове…
Със слънце от Боженци във очите…
Говорехме с него часове.
И той ме питаше…
И аз го питах…
Андрей, Андрей, ти беше страшно прав,
че всеки сам за себе си е болен -
със тая разлика, че уж съм здрав,
а ти не ще посрещнеш тая пролет…
Януари, 1982 г.
