ОТЛОМЪК ОТ ПЛАНИНАТА
Продъни се от трясък планината -
отрони се от мен добър приятел.
Потърсена от тътена и гледката,
душата ми сама се мята в клетката.
Ранена като звяр. И разнебитена.
Забравена. Без отклик. Без спасители.
О, господи! Долините разтворени
поглъщат всичко - върхове и корени.
Разместват се звезди неовъглени,
горещи болки, радости студени, -
неказани и промълвени думи,
разместват се небе, земя и друми…
Подир разруха - сред ад от пламъци -
болеят истините от нещата.
Отломват се от мен безценни камъни
и ме пронизва с тътен тишината!
