ВОДОЛАЗ
ВОДОЛАЗ
Плавници и маска,
шнорхел слагай ти
и морето с ласка
ще те приюти.
Водорасли гъсти.
Синя тишина.
Сякаш, че на пръсти
тук върви деня.
Рибки кръглооки,
с остри щипки рак
спускат се в дълбоки
бездни, в смътен мрак.
А сред тиня мека
амфора лежи.
Пълна, а пък лека,
никак не тежи.
Цяла в мъртви миди,
в пясък вкаменен
днеска тя ще види
светъл слънчев ден.
Хиляди години
е била сама
във водите сини,
в хладната тъма.
Ако я отвориш
и разбираш ти -
тя ще ти говори,
тя ще ти шепти.
И ще знаем ние
още по-добре
колко тайни крие
нашето море.
ДАЛИ Е СПОМЕН ОТ КАРТИНА
Дали е спомен от картина
или е сън, това не зная,
но там, във синята градина,
едно момченце си играе.
То с песничка скорците буди,
то ляга, гледа небесата,
с очи подгонва пеперуди,
заспива по очи в тревата.
…………………………………
През синевата й пътува
като през долина голяма.
Тя непременно съществува.
Не може просто да я няма.
