Асен Калоянов

МОРСКИ ПЕЙЗАЖ

Море - вълни… Сред залеза вечерен:
брегът скалист и фарът там на пост.
Шумят вълните, с плясъка отмерен
пристъпва тиха, тиха юнска нощ.

А фарът от брега скалист ту блесне,
ту в миг угасне: верен страж на пост.
Шумят вълните; глъхнат сетни песни,
рибарски песни в тиха лятна нощ.

ЛЕТИ, МОЯ ПЕСЕН

Лети, свободна моя песен,
като потока, що шурти,
докосвай пролет, лято, есен,
със зимата беседвай ти!

На твоите крила въздушни
блести небесната дъга.
О, моя песен, ту радушна,
ту пълна с буря и тъга.

Каква надежда окрилява
духът, кога се отдаде
на твоя полет смел в забрава,
и как той крепне и расте!

И ти летиш и, вдъхновена,
в гласа ти, чист като кристал,
звучи и радост, и печал,
и диша цялата вселена.

СНЕЖЕН ДЕН

Обвита в снежна пелена,
белее Витоша пред мен.
Навън е ясен, снежен ден,
и ведрина, и ведрина!

Шумете, спомени-гора,
звъни, о, снежен, тих покой!
Опит от вашата игра,
аз чувствувам: светът е мой!

Във своя приказен чертог -
о, как е хубав той сега!
Сребрее Витоша в снега
и Черни връх е по-висок!

ТАНЦЪТ НА СНЕЖИНКИТЕ

Тез снежинки въртушинки,
пеперудки бели,
кой ги праща на земята,
луди залудели?

Гледай, вихрен танц извили,
слизат от небето,
ала щом изгубят сили,
пръскат се в полето.

И покриват, и завиват
с бел повой земята,
че ще трябва да запазят
от студ семената.

СНЕЖИНКИ

Пада бели, палави снежинки,
вият се над хълми и долчинки

и обличат храсти и вършини,
дървеса и къщи, и комини.

Луди залудели над полята,
ида те със вести непознати

от далечни приказни предели,
где през сън земята са видели.

Дар да я даруват те решили:
бел кожух от свила й съшили

и на бели сребърни шейнички
дълъг път поели дружно всички.

Но из пътя пръснали се луди,
като рояк бели пеперуди:

всяка бърза първа на земята
вест да носи - светла непозната.

И ТЕЗ ЛИСТА, КОГАТО…

И тез листа, когато зашумят,
и птиците когато се обадят,
аз дишам жадно ведрата прохлада
на пролетното утро и зоват
ме сякаш всички твари по земята:
животни, буболечки - и тревата
дори - и от гласът им ободрен,
посрещам с радост пролетния ден.

И в тоя жив поток от вдъхновение
сред вечното нестихващо движение -
аз чувствувам, че крепна и раста!
В немлъкващия хор на пролетта
кръвта кипи от сладостна възбуда
и струва ми се, че светът край мен
е от неземна светлина огрен
и че животът е велико чудо.

ПРОЛЕТНО УТРО

Загребал от вълните
на пролетната шир,
вървя - из пътя нежно
ме гали благ зефир.

А надалеч пред мене -
все тая равнина,
окъпана и лека
априлска ведрина.

Вървя - и звуци сладки,
и лъх от топла пръст
унасят ме - и птици
летят околовръст…

ПРОЛЕТНА ПЕСЕН

Колко светло, колко чисто
е в полето и в леса;
свежест диша всяко листо
в изумрудната роса.

Ластовички тънкокрили,
гледай, стрелкат се навред;
бликат свежи, нови сили
всеки клон и всеки цвят.

И земята тръпне цяла
в благодатна топлина,
като майка, дъх запряла
над безбройни семена.

КЪМ РОДИНАТА

Обичам твойта приказна природа,
родино моя - българска земя, -
родино, свидна люлка на народа
през робската и кървава тъма.

Обичам твойте синкави балкани,
полята китни, зрейналата ръж;
нивята ти, от вятъра люляни,
селата, пръснати нашир и длъж.

Обичам твойте песни за хайдути,
в ония дни, когато с огнен зов,
в борба неравна с даалии люти
копняла си за мъст и за любов.

Обичам твойте синове и внуци,
потомци славни на деди без страх -
че ти си таз, която ме научи
и аз да те обичам като тях.

ЛОВЕЦЪТ И КУЧЕТО

Любимец на ловеца, в студ и жега,
то следва го по ловния му път.
В полето и в гората няма кът,
където да не е било със него.

Щом сети дъх на някой пъдпъдък
или на яребица в гъсталака,
то спира се, без заповед да чака,
изпънало в миг шия като лък.

Насочил пушка, за лова се взира
във тоя миг и сам ловецът млад,
и ей натам във утринния хлад
той птицата политнала съзира.

И мигом гръм раздира тишината,
и птицата се спуска там без вик,
а кучето я грабва подир миг
и носи я като трофей в устата.

ЖЪТВЕНА ПЕСЕН

Птичко мила, сладкогласна,
пей ми в тая утрин ясна,
в тая шир безбрежна, дето
тръгват всички към полето;
там, където, златогриви,
люшкат се класили ниви.
Дето се пекат зърната -
дар за жътвата богата.
Дето в блокове безкрайни
пак заплуваха комбайни.
Дето всички хора вънка
слушат твойта песен звънка
и се радват, и ликуват,
че с труда си ще добруват.

СЪНЯТ НА ЕСЕНТА

Някой глас ми извика: Излез из полята.
В златни люлки люлей се сама Есента.
Септемврийски тих вятър й вее косата
и обкичва полите й с чудни цветя.

И приспива я с песен, и тихо й шепне
чудна приказка - чудни вълшебни слова
за юнаци незнайни… Тя слуша и тръпне,
и унесена в чуден сън, свежда глава…

И притворила взори - тя вижда в съня си:
кехлибарени гроздове вредом висят
и оранжеви листи, що пълнят с дъха си
тихо нейния чуден и приказен свят.

Но в съня си се сепва и, будна, в полята
вижда своя сън сбъднат - прибран е плода.
А над нея октомври, развихрен, размята
златни черги и с тях я завива в нощта.

ОБНОВЕНА РОДИНА

Накъдето да погледнеш,
все една картина:
шир безкрайна, неизгледна -
моята родина.

Светла, хубава, богата,
в празнична премяна,
като румена девойка,
свежа и засмяна.

Пее тя и песента й
лее се, не спира,
думите й сладки, кратки
всеки ги разбира.

В тях животът нов говори
на език понятен,
той слуха ни нежно гали,
топъл и приятен:

„Труд упорен, благотворен,
във поля, заводи,
към щастлива и красива
бъднина ни води.

В нея слънце, радост, пролет
и живот свободен!”
О, здравей, родино моя,
край щастлив мой роден.

ГРОЗДОБЕР

Гроздобер е - дружно
тръгват из лозята
малки и големи
с кошница в ръката.

Всеки бърза - иска
първи да започне
да бере отрано
гроздовете сочни.

Кехлибарно зърно
вредом да засвети,
сутрин да ни буди
с радост във сърцето.

ИЗВОРЧЕ

Изворче кристално
сред гора ромони,
а над него тихо
виснат тежки клони.

Сянка те му пазят
сутрин и по пладне,
за да не пресъхват
струите прохладни.

Че на пладне тука
стадо си отбива
млад овчар и в сладка
дрямка си почива.

А над него, скрита
в гъстолистна мрежа,
птичка гласовита
пей в гората свежа.

ПРОЛЕТНО УТРО

Нощес е пак валяло дъжд,
затуй така - нашир и длъж -
земята в пролетна премяна
изглежда весела, засмяна.

Блестят във утринна роса
разцъфналите дървеса -
и вредом из горите гъсти
прехвъркат птиченца чевръсти.

Отблизко и далеч до нас
достигат песни в тоя час -
и все по-бистри, небесата
светлеят в слънчева позлата.

ПРОЛЕТ

Поточето игриво
отново зашумя,
и ето всичко живо
запъпли приветливо
по майката земя.

Целуна то цветята -
и в тоя същи час
обади се в гората
и птичката крилата
със своя сладък глас.

По нея друга, трета,
и песента, подета
от веселия хор,
изпълни в миг полето
и свежия простор.

Поточето игриво
понесе пролетта -
и с нея всичко живо
запъпли приветливо
да срещне пролетта.

ЧУРУЛИКАЙ, ПЕЙ МИ…

Чуруликай, пей ми,
птичко гласовита,
пролетта прокуди
зимата сърдита.

Белите си ризи
планините вече
скъсаха и ето
слънцето припече.

Из шумаци гъсти
блейнаха стадата
и цветенца пъстри
цъфнаха в полята.

Чуруликай, пей ми,
птичко гласовита,
тая пролет с песни
нека е честита.

ГЛАСОВЕ

Гласове, гласове!
Чуват се напред в простора.
Пролетта отвред зове:
- Хей, посрещайте ме, хора!

Чу я златната пчеличка,
бръмна в миг - и с привет,
по една вълшебна жичка
пръсна новината вред.

В миг и птичките чевръсти
се обадиха в ответ:
- Пролетта в горите гъсти
слиза с своя самолет.

Там с химн най-любим,
сред тревите и цветята,
днеска ще я поздравим
като гостенка позната.

КОКИЧЕ

Изпод снега кокиче бяло
гласът на пролетта разбрало,
изскочи първо да обади
за нея вред - на стари, млади.

Разтвори устица, зашъпна,
но в миг смутено то изтръпна,
че брулна люта зимна хала
и с сняг покри земята цяла.

Но под снега то не заплака,
а търпеливо там зачака,
да стихнат люти зимни хали,
та слънчо пак да го погали.

ТАМ, ГДЕТО…

Там, гдето синята верига
на горда Стара планина
под небесата се издига,
окъпана във ведрина;

там, гдето Черни връх забулен
в прозирна синкава мъгла
изпраща поздрав нам на Люлин
през урви, чуки и бърда;

там, гдето Тунджа и Марица
с шума на бързите вълни
и с устрема ма волна птица
се гонят в сини далнини;

там нека дните си да мина -
там, гдето всяка шепа пръст
е пръст от моята Родина,
тъй хубава нашир и длъж!