Живко Сотиров

Траян Първанов е роден в Криводол на 26 юли 1942 година.
Никола Йонков Вапцаров е убит от монархофашистите на 23 юли 1942 година!
Ще я има България! Ще го има българското слово, докато дни, след като убиват поет, България ражда поет!
Трайо, Райо, мили, пред мен са все очите ти – чисти и сини като вировете на Ботуня от детството ни; пред мен е все тъжната ти усмивка на сирак; пред мен е все твоята походка – с едното рамо напред – да даваш път на тия, които те срещат; пред мен е твоят дарствен надпис от първата ти книга: “На Баце Жеко – Ботунски престилки, с надеждата, че са толкова умни като неговите “Нашенски престилки”!
Още в шумерския епос за Гилгамеш е писано: “Най-трудно е да станеш светец в родното си място”. Ти стана повече от светец на Криводол – ти стана ПОЕТ НА КРИВОДОЛ. И то – в Криводол.
Последният път, когато се видяхме в Криводол (колко тъжно е, че късно разбрах, че тази среща е Последна!) ти с радост ми показа стихове – с ученически старателно изписани букви, с трепетно гледащи големооки букви “а”, “е”, “о”. “На Меньо Дръндеро една от дъщерите. Вече две стихотворения й пуснахме в “Септемврийци”. Милият поет на Криводол – той обгрижваше една Поетеса на Криводол! Жалко за тази поетеса – година след това дойде 10 ноември – Денят на Началото на Великото подивяване на България.
Не се сърди, че от твое име ще благодаря на Община Криводол, която се погрижи Твоите стихове, събрани от Марин Ботунски в спретнато томче, да четат децата на Криводол, младите на Криводол, нашите връстници и бацета и каки от Криводол! С това Общината, Кметовете на Криводол доказват: България, Българското слово винаги са били опазвани от селата и малките градчета на България, че 126 години вече София е била и ще си остане най-глухата провинция на България – вечно глуха за Воплите Български!
На добър час на поезията ти, Трайо, Райо мили!

Баце Жеко или ЖИВКО СОТИРОВ по купешки