Георги Н. Николов

„Атомният” референдум у нас приключи с 20,8% гласували. С преобладаващо мнозинство за развитието на тази енергетика, но не това е важно. А с апатия, задминала и най-неприятните социологически прогнози. Ако той е индикатор за парламентарните избори през юли, част от политическите структури, начело с дебилните си водачи, ще отидат в джендема. Където отдавна им е мястото след 23 години на изуй-гащи пред всякакви чужди господари. И на рушителен бяс към собствения си народ, сведен до тълпа кърпени гладници. Но политическата класа, сбирщина от квартални екзотики, с дребнотемие не се занимава. Референдумът й даде възможност за нова говорилня. В пушилека от демагогия за нови работни места, чиста околна среда и грижа за данъкоплатеца, зад паравана останаха други питанки. Как в Народното събрание и по висшите върхове на властта заплатите се вдигнаха с нови 500 лв.? Защо? Оказа се, че сред много проблеми за решаване разбойниците в Парламента „пропуснали” да замразят тези си приходи. С нов, модерен автопарк за милиони се сдобиха пак те - Парламент, правителство и стадо правителствени комисии по излежаване… Да им е честит върху фона на лъсналия от голотия електорален задник. Биха могли да замразят лавината от данъци, но амнезията им е услужливо избирателна. Сега всяка партия приема отминалата ядрена говорилня за свой голям успех и за грандиозен провал на вагабонтите от „другата” партия. В измисления спор се намесиха, без някой да ги пита и политически мъртъвци, изпълзели от нафталина. Целта е да бъдат забелязани за следващите избори. Получава се тъп нашенски парадокс. България вече е потънал кораб, около който бълбукат, пускайки мехури, 7 млн. поданици. Над водата стърчи само кормилото. В него са вкопчени ляво-десни капитани. Въртят го на поразия и си разменят политически близалки. Аргументирани по хамалски, за да бъдат лютиви. И никой, има си хас, не пуска кормилото. Освен ако не го халосат с компромати, но той пак се връща обратно, с коалиционни партньори - от същия дол дренки. Ни лук ял, ни лук мирисал, за разлика от сопотските оръжейници. Театрото отдавна е ясно. Знаем, че политическата надежда в страната е нула. Едни и същи партии, едни и същи платформи, еднакви лакоми шкембета. Изборният юли ще постави ново царуване на стари муцуни. И пак ще излезе прав Радой Ралин с прозрението: „Защо била глъчката? Кой да бие с пръчката.”
Ние, малките човеци на България си мислим, че референдумът можеше да е за друго. Например: за националните приоритети. За демографския срив. Икономиката. Здравеопазването. За национализиране на енергопреносните структури. Не и за тютюнопушенето, както предлага вещият по нищо Крали Марко Борисов. Защото от грижи вече пушим през всички телесни отверстия. И подобни гърбави хрумки са отвличане на общественото внимание от истинските язви на делника. Празно дрънкане на овластени наглеци, подиграващи се с нещастията, дето лично са ни докарали. 16-те милиона, хвърлени за изборно губи време, трябваше да отидат при майките с деца. Или за онкоболните, чиито лекарства пак не достигат. За някой социален дом, или за системно гладуващите. Защото има и такива, макар медиите да отминават темата в галоп. Тези нещастнищи ще множат броя си, както безработните им колеги. За голям успех правителството обяви изплатените с огромно закъснение и помощ от странство пари във ВМЗ. Имаше фанфари, усмихнати държавнически сурати и много синдикална поцелуйковщина. Еуфорията отмина, дълговете на людете са запушени и те правят нови. Гладно не се стои. Въпиюща глупост са идеите да се занимават със земеделие, да берат рози (която дейност е 15 дни годишно), или да гледат животни. Само български министър, некадърен да бъде друго, може да предлага подобни щуротии. Факт е, че властимащите се плашат от собствения си народ. Обединителят на нацията Бимбо Сеновалов награди в Пампорово френска спортистка. В този жест няма нищо лошо. Но пътят му нито веднъж не мина през Сопот, за да чуе какво мислят хората за хала си. А защо не - и за управляващите, сред които е пръкнат и сам той? Или някой от правителството? Или духовник-митрополит? С подбалканското градче има още цяла броеница адреси, чакащи някой „висш”, но не за рязане на ленти. Потребен ли е на обезлюдено населено място нов площад, вместо цех? Нов стадион на хора, лишени от болница? Детска градина на старчески дом? Това са жестове на изтъркана демагогия. С магарешки рев: „Пак ни изберете!” Към тях спадат заделените уж за работни места 160 млн. лв. Привидно сумата е огромна, но за грубата реалност са откровено нищо. Какво ще се построи с тях и къде? Колко босяци ще се влеят в производството и докога? Подобно е новото пенсионно увеличение. По този повод вече има тъжен анекдот: „Българските пенсионери заплашват, че ако не им бъде подобрен халът, ще престанат да умират”. Струва ми се, че цялата нация е поканена с правителствен декрет да съкрати земните си дни. Та политическата класа да си гледа пряката работа…
Пряката работа на ония по върховете е двупосочна. Тя трябва да докара до финал мошеническото продаване на Черноморието на свои хора. Пак заради тях да оплете зимните курорти с писти и хотели. Да продаде каквото е останало от държавните активи, та мъртвите сибирски полета ряпа да ядат. Цялото медицинско обслужване ще се трансформира в частни болници, а министерството на образованието ще финансира, както отдавна му е мерак, частните училища и детски градини. Това означава капсулиране на върхушката до степен на непробиваемост с обслужващ персонал - именно държавата. Начинанието ще е първо в столицата и после - в няколкото големи града. Но, като бонус, в малките населени места също ще има гробища. Даже повече, отколкото е потребно. Както се пее в една детска песничка, подаръци ще има за всички от сърце. Само дето подаръците биват разни…
Всичко, що не е върхушка, засега още е лъгано с миризливи европейски проекти и изисквания. Оказа се, че мандрите и млечните ферми, отговарящи на братските критерии, вече затварят врати. Помагат им, не от любов към ближния, банките. Не ги виним. Те не са благотворителна организация. Във фолклора останаха веселите кокошки и ухилените свини. Овчите стада, високопланинското животновъдство, модерното земеделие, ориза, етеричните масла. Фермите за охлюви и щрауси. Нисколихвените кредити. Т.е., всички медени обещания, оказали се капан за наивници. Земята е подложена на скрита, често силова комасация. Кой ще обърне в съда внимание на бай Иван и стрина Пена? С какви пари ще търсят правда срещу пръкналите се големи чифликчии? И кой ще ги спасява на село от биячите им? Никой, за по-лесно. Никой не поиска обяснение и от крупните износители на дървесина, заляла съседна Гърция. Докато у нас (пак и все у нас!), кубиците се радват на астрономическо ценообразуване. Българското село лежи в кома. Целта да се освободи пазар за вносните стоки е преизпълнена. Дребни изключения, като производството на птиче месо, сурово се наказват. В птичите разфасовки имало вода и производството се спира. Във вносните разфасовки - от Румъния и Гърция, също има вода, може и повече. Но те са „годни” за продажба и не се спират именно защото са внос. Няма да припомняме скопените квоти за износ на български домати и кайсии - плод на българско евродепутатско безгръбначие. У нас обаче те се внасят безконтролно. Върви, че приказвай за патриотизъм, държавническо мислене, грижа за избирателя. Смешни неща за диви нашенци. Важен е келепирът и той именно движи постъпките на онези, които ни представят пред света. Не съм убеден, че има друга държава, политиците на която толкова често, в истинско упоение, да я клепат в Брюксел и въобще в Европа. Да се клепат и помежду си. И после, за добро храносмилане, да ни разказват приказки за светло бъдеще, равнопоставеност, демокрация. Мръсна дума, с която майките у нас плашат децата си. Както с обещанията на социалния министър, че ще им построи градини-дворци с плувен басейн. Ако обещаят, че няма да порастват в близките сто години. За градовете не говорим: те са осеяни с руини на бивши фабрики и заводи, а в центъра им най-бляскав е офисът на Бюрото по труда. Около него щъкат просяци с научни звания, бивши хора и днешни примати. От високи наблюдателници бодра стража се взира за идващи инвеститори, ала уви. Наританите мераци писма не пращат. Във Велико Търново скоро откриха Музей на восъчните фигури: на царе, духовници, видни личности от нашата история. Не е зле там да курдисат и чучелото на чуждестранен инвеститор, та поколенията да знаят що е аджеба това. Наяве няма да го видим, а и той знае, че няма защо да се тътрузи в България. Освен да пълни джобовете на щатната чиновническа корупция, но те пък са каца без дъно…
Та, референдум къща не храни. Особено когато държавата се разкапва като болна от проказа. Вярно, болна е: нито един от крещящите й проблеми няма изгледи да се реши, камо ли нашите. Тогава, нека завършим с още един анекдот: „Открит е нов химически елемент - „Българий”. Срокът му на разпад е 1300 години…”