СВЕТЛИНАТА НА ВЕЧНАТА КНИГА

Красимира Василева

„Който върви напред в знанието, а изостава в нравствеността, се придвижва по-скоро назад, отколкото напред”

Аристотел

Геният има способността да пророкува и Гьоте е направил това, пишейки: “Колкото да се шири човешкият дух, няма да излезе от нравствената култура и величието на християнството… Ние всички постепенно ще дойдем от християнството на словото и изповядването до християнството на мирогледа и делото.”  Вечната актуалност на християнската идея се доказа още в края  на миналия век. Доказа я  дори само един факт - в листата на бестселърите в света първо място държи Библията. Преведена на над 1600 езика и наречия, тя се преиздава всяка година и се пласират по над 30 милиона екземпляра. Защо тази книга не остарява вече повече от две хилядолетия след написването й, въпреки устремното развитие на науката, техниката, изкуствата, ако не заради това, че носи в себе си идеала за човечеството?

Да, носи идеала, от който  човечеството все още е много далеко. Въпреки широко афишираната свобода на вероизповеданията, светът е пълен с невежи и невярващи хора, които познаваме по делата им. Съзнателно или несъзнателно въоръжени с материализма и с непоклатимата увереност на примитивния човек, че единствено той е прав, ние векове градим царството тук на Земята, за да се окажем в един момент в криза - полугладни, полуголи, със срутени кумири и най-вече без нравственост, която единствена може да ни спаси. Забравили или отрекли Бога, ние сме се провъзгласили за богове и сме се втурнали да побеждаваме природата. В инфантилната си неразумност стигнахме дотам да не ни достига въздухът, да не ни достига водата, да не ни е достатъчно това, което земята ражда… И когато идват природните бедствия, за да ни покажат как плодовете на усилията ни за секунди се превръщат в прах, ние пак не разбираме, че ни липсва смирението, с което можем да запазим хармонията в света.Смирението, което всъщност е християнска дума…

Защото днес не Бог, а науката е главното ни упование и надежда. Упорито противопоставяйки религията и науката, ние и досега премълчаваме в учебниците, че Нютон, Макс Планк, Айнщайн, Ив. П. Павлов и още много други най-големи учени са били вярващи.Че  известният съвременен физик и изследовател на космическите лъчи Роберт Миликан твърди: “Между всичките мои познати в научния свят не познавам нито един, който да е атеист…” Не ни е  удобно да си спомняме, че Леонардо, Микеланджело,  Бах, Юго, Толстой, Достоевски и още много от най-големите творци на всички векове са били убедени в съществуването на Бог. Че най-великата личност в нашата история, Васил Левски, е пишел Бог с главна буква…

Издигнали в култ силата на човешкия разум, ние отричаме чудесата, описани в Библията и забравихме думите на Иисус: “Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина : премести се от тук, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде за вас невъзможно.” Но това не ни пречи да вярваме в НЛО, в полтъргайсти , да ходим по врачки, да се лекуваме при екстрасенси и да наричаме „феномена Ванга” светица…

Едва ли в някоя страна съществува закон, който да утвърждава и оправдава  насилието и убийството, но войните и убийствата в света не спират. Президенти се кълнат с ръка на Библията, а после  нареждат бомбардировки и помитат цели държави, и винаги уж за справедлива и благородна кауза… И няма кой да мисли за невинните жертви, защото забравихме, че са „блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” И никой от управляващите света не се плаши от съд над греховете… Днес  политическият враг е един, утре е друг, защото принципът е винаги да има враг. И никой не си спомня думите:  ”Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден.” И още: “Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.” Но целият свят се е устремил към консумирането на колкото може повече материални блага, пак защото не помни думите на Иисус :  „Душата струва повече от храната и тялото - от облеклото.” И още : „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си ? “

Спомням си времето, когато думи като „грях” , „съвест”, „милосърдие” „добродетелност”, „прошка” не бяха желани в журналистическия език, защото звучали някак „буржоазно” и опасно. Но минаха десетилетия, светът уж се променя и уж непрекъснато се демократизира, а тези думи продължават да са рядкост. Защото  са рядкост явленията, които назовават… Защото светът се разкъсва от противоречия и антагонизъм и сме забравили какво ни казва и Апостол Павел: „Защото такава е Божията воля - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци.”

Когато човек прочете Библията, с основание ще се запита какво толкова опасно има в нея, че толкова пъти през вековете тя е била скривана, преследвана, конфискувана.Че и днес, когато ние българите можем да си купим свободно тази книга, тя не се превръща в ръководно начало на живота ни, нито на нашия, нито на живота на уж все по-обединяващото се човечество.И ако се замислим по-дълбоко, ще разберем, че светът  е болен от неверие и тази болест не може да бъде излекувана с никакви политически и социални средства, въпреки че опитите продължават…

Много често историята характеризира християнската църква като оръжие за социално подтисничество, като създател на Инквизицията и вдъхновител на кръстоносните походи. Всичко това е вярно, но не представя цялата истина за ролята на църквата. И защо не искаме да си спомним, че Българската църква винаги е била обединителка на народа и пазител на неговата независимост, че два пъти е надживявала държавата, съхранявайки патриотичния ни дух. Че когато Библията е била преведена на български език от светите братя Кирил и Методий, ние сме били спасени от асимилация. И че повторното спасяване на народа ни съвпада с времето, когато Четирите евангелия се появяват на новобългарски език в превод на Неофит Рилски… Въпреки историческите превратности Библията и днес излъчва щедро своята духовна светлина. Но дали ще й вярваме или не - това е въпрос на личен избор и въпрос на лично спасение.