Атанас Капралов

Размисли по повод новия политически трилър на Бойко Беленски “Да те закука сокол” - с главен герой Доган

Когато преди години, през времето на “зрелия социализъм”, пускаха криминален роман на българския пазар, още от ранни зори пред книжарниците се заформяха търпеливи опашки. Подобни атрактивни и лесно смилаеми четива най-често се получаваха “под щанда” или в комплект с новоизлезлите фундаментални разработки на поредния исторически пленум. А знакови автори като Богомил Райнов, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки и др. печелеха от бестселърите си толкова, колкото средностатистическият нашенец аха! да докара за цялата си трудова биография.
Бойко Беленски не изтегли творческия късмет да издава книгите си в подобни благодатни за кримилитературата времена. Впрочем, “благодатни” не е най-точната дума, защото иженарицаемите по-горе “шедьоври в жанра” нямаше как да не бъдат политически правоверни и тенденциозни, поради което от днешна гледна точка излъчват дистанцираща миризма на нафталин. И ако сега тиражите на книгите са драстично намалени, то очакванията към авторите за обективност и безпристрастност на изображението са многократно завишени.
Моят първи по-тесен контакт с бившия редактор от Военното издателство стана на миналогишния панаир на книгата в НДК. Сред стотиците щандове на престижни и не чак дотам престижни издателства, на една шепа площ се бе разположило непретенциозното и симпатично “Сатори Ко”. Там един ведър и дружелюбен мъж подканяше минаващите любопитковци да си купят някое от изложените заглавия с автограф от автора. И, о, чудо!- немалка част от тях го правеха за удовлетворение на непомръдващия от сутрин до вечер на поста си настоящ романист и бивш разузнавач…
Впрочем, аз не знам дали има “бивши” разузнавачи. А и написването на книги като “Недосегаемите”, “Двойникът на сатаната”, “Отмъщението”, “Похищение” и т. н. едва ли би могло да се случи без необходимата по-специална информация. Дори последната творба на автора “Да те закука сокол”, която аз условно ще вместя в категорията на политическите трилъри, третира достоверни имена и събития, въпреки застраховката в края му: “Всички герои и случки в книгата са случайно съвпадение…” Е, да, сигурно има и известни разлики в животоописанието на главния герой Доган, но приликите с първообраза ми идват в повече, за да ги отдам на случайността. Пък и самият любител на хубавите жени, уискито и съдържател на Боянските сараи, казва в романа: “Ако две незамисими едно от друго събития протекат едновременно, то сумарната вероятност за произтичането им е равна и е следствие от индивидуалните вероятности на всяко едно от тях. Това означава, че е неправдоподобно двете събития да не са свързани.” Е, как да оспориш това дълбокомислено заключение, като го прави един от най-известните и одумвани философи в обществено-политическия ни театър…
Доколкото разбрах, прототипът на Ахмед, в случая Ахлан, не се е възторгнал от “себе си” след прочитането на “Да те закука сокол”. Това е комплимент за автора. То е и категорично опровержение на предположенията за поръчково изграждане на съответния образ. Смръщил е вежди пред “огледалото на романиста” и другият главен персонаж - Хасим Дал /и тук причината за смяната на буквата “К” с “Х” е от застрахователно естество/. А според мен би трябвало да е по-скоро приятно изненадан, защото при амалгамата от тъмни и светли бои, с които е нарисуван портрета му върху тези близо триста страници, светлите надделяват. Естествено, повечето български политици са застинали във въображението си в героични пози и имат по-иконообразни очаквания към писателите, а подобно услужливо зографисване не влиза в целите на Бойко Беленски. Той, в качеството си на един от основателите на българската секция на писателите криминалисти, се стреми да гради сюжети и герои, напълнили дробовете си с въздух от живата ни действителност. Такива са Веселинов, Хохлюков и др. кукловоди от спецслужбите, в чиито глави се конструира съдбата на визираните политически личности в романа. Аз ще избегна излишния и некоректен преразказ на случките в “Да те закука сокол”, чийто финал е отворен, по обясними причини. А и случилото се напоследък с пожизнения лидер на ДПС е повече от показателно - то доказва “ясновидските” способности на разведчика-белетрист. Умният читател би могъл да се наслади не само на интригуващата фабула и умело психологизиране, но и да си направи съответните изводи за видимите и невидими механизми, водещи обществото ни в една или друга посока.
Очевидно Беленски е добър ученик на кумирите си Томас Харис и Майкъл Конъли, от една страна, и на майстора на политическия роман Робърт Лъдлъм, от друга, желаейки да усвои хедонистическата философия, съчетана с трилъра като форма. И напоследък все по-успешно се конкурира със сегашните български първенци в жанра като Донка Петрунова, Андрея Илиев и т. н…
Издателство “Сатори Ко” предупреждава: “Книгите на този автор пристрастяват”. В случая не става дума за евтин рекламен трик, а за нещо реално, което повечето читатели на прилежния лвовски възпитаник едва ли ще намерят основание да отрекат. И “Похищение”, и “Недосегаемите”, и “Да те закука сокол” се четат на един дъх - каква по-добра атестация за нарастващото художествено майсторство на автора. Има белетристи, които написват една оригинална творба и оттам насетне се изгубват в лабиринта на себеповтарянето. Беленски, като истински офицер от запаса, непрекъснато работи върху стила си и творческото му присъствие напоследък става все по-осезаемо в литературните ни среди. Освен всичко друго, писането на подобни романи изисква висока самодисциплина, а героят на настоящата презентация е непоправим работохолик, по немски организиран за селективното подбиране и усвояване на материала. Неговата слава бавно и методично покрива нови територии и според мен няма да е далеч денят, когато някое от четивата му ще се филмира - повечето от тях са с кинематографичен заряд. Напоследък водещите телевизии у нас се надпреварват да ни замерват с кримиистории и герои от подземната и политическата фауна, а тук Беленски има с какво да конкурира днешните актуални сценаристи и дори да каже нова дума.
Само че той съвсем не е от най-удобните автори - стремежът му към правдивост на изображението е обратно пропорционален на целите на властващата сега конюнктура. Ненапразно литературният критик Георги Н. Николов, един от задълбочените изследователи на неговото творчеството, му пожелава: “Безметежно да дочака достолепни старини, без опасни стрелкови изненади по пътя!”
Аз имам една максима - произведенията на автори, служещи на днешната конюнктура, са кандидати за утрешната литературна морга. Вярвам, че правдивото и майсторско третиране на по-сенчести страни от живота ни ще опази творческото сърце на Беленски пулсиращо и утре. А тревожните сигнали, изпращани от него, ще бъдат чути и осмислени още днес от всички, желаещи да изградим по-смислени и приемливи съотносимости в обществото ни от настоящите.