Има ли нужда от Закон за езика

Анита Коларова

Сирачето „български език”! То е оставено на произвола на съдбата. Плачевна софийска картина! Нямам пред вид строежите и новите МОЛ-ове, а светещите реклами на кафенета, барове, бинго-зали, казина, ресторанти и др., написани на латиница. Те са се увеличили и карат нормалния българин да се срамува и ругае, а дошлият от село да си мисли, че е в Лас Вегас или в някой американски щат. Не по-различно е положението и в другите по-големи български градове. Явление комерсиално, просташко и жалко, породено от незачитане на родния език и писменост, което показва що за държава сме…
Някога, преди много векове, св. Кирил и св. Методий, пламенно защитиха в Рим ПРАВОТО ни да говорим и пишем на своя роден език, въпреки постулата за трите свещени езика, дело епохално, благословено от Бог, заради което бяха назовани в наши дни „съпокровители на Европа”. Не ни ли задължава това дело да пазим езика си и да се гордеем с него като равноправни членове на ЕС, които внасят своя дял в културната му съкровищница?
Когато мисля за България като за разграден двор, ме боли както за тяхното, на път към поругаване дело, така и за трагичната песен на големия Борис Машалов „Заблеяло ми е агънце”. Останало без майка си Рогуша, агънцето отправя известното на всички ни, горещо като въглен, който жигосва, обвинение в предателство: „Защо я, бачо, продаде на тия върли касапи?” Незабравим въпрос. Страшен въпрос! Очите ми, все още зрящи, отчитат ежедневно, че България /като Рогуша /е жертва на предатели, които продават родината си за шепа алтъни… Година след година, бавно, но сигурно тя губи всичко, което е имала.
Едно от тези неща е езикът. Има ли някой, който да закриля това бедно сираче? Чезнат в небитието най-красиви и мили български думи! Парламент, частни радиа, телевизия, опорочено по американски кино, тъпи телевизионни „формати”, шоу-програми, обезбългаряват езика ни. Чужди на истински интелигентния човек са американизмите: биг брадър, плейметка /римува се с подметка/, фентъзи, трилър, пърформънс, феър плеър, секънд хенд, търт хенд, юпи, джипи, о кей, уа-а-у! Неизброими са вече. А какви парадокси! Дечица в детските градини учат първата си песничка или стихотворение на английски! И не знаят нито една българска песничка, поне четиристишие. Наред с нужни и ненужни чужди думи /езикът е жив организъм, невъзможно е да не приемем и някои чуждици, но кои?/, киното, улицата, „модерните” писатели нагло ни натрапват и жаргон, който скоро ще измести литературния български език. Напр. споко, вм. спокойно, некви, вм. някакви, ся, вм.сега, ми, вм. ами, тва, вм. това, мноо вм. много, аре, кво ся, ме нерви, ми се сговни…
Казал го е поетът: „От руйни тонове какъв разкош!”
Преди три години в бр.11 на в. „Словото днес” от 26 март, 2009 г., на стр. 3 бе поместено Отворено писмо със следното заглавие: „Да звучи гневната тръба на българските творци!” Под заглавието стоят имената на група български писатели от Южна България: Неделчо Ганев, Светлозар Казанджиев, Ганчо Керечев и Стефан Начев. Наистина гневната им реакция е предизвикана от още по-гневната статия на писателя Никола Инджов „Литературни опити в Европейския клозет”. Редакцията на в.”Словото” пък се е постарала да помести в ляво от тяхното послание до Парламента и СЕМ безконечен списък от имена на заведения в столицата ни, изфабрикувани на латиница.
Актуалната статия на Никола Инджов, която с времето се превърна в исторически документ на тревога от съзнателното толериране на пошлостта, замаскирана уж с „модернизъм”, бе отпечатана на 22 януари, 2009 г. в бр.2 на в. „Словото днес”. В нея майсторът на поетическото слово открито
цитираше „стихотворните опуси” на цинично- бездарни, но послушни и отзивчиви изпълнители на чужда воля, целящи да бъде з а л и ч е н а б ъ л г а р с к а т а п и с м е н о с т , е з и к , л и т е р а т у р а и к у л т у р а .
Тези литературни „творци”,чиито „произведения са обявени за образци на новата българска литература” /в.”Словото днес” бр.11/, удостоявани с престижни награди, превеждани на десетки езици, деформират представата за „реалния образ на България, представен като клозет в брюкселския офис на ЕС”, както сполучливо пише Никола Инджов.
Народ, който не уважава себе си и не бди за езика и писмеността си, няма бъдеще. За съжаление, подложеният на геноцид български народ, доведен до пълно отчаяние от факта, че е най-бедният в ЕС, чиито жени не раждат по същата причина, народ обезверен, осъмващ всеки ден с поредна новина за корумпирани политици и магистрати, продължава да напуска не „отечеството” /дума красива/, а „тази страна”, в която няма работа, свястно образование, няма живот. В България линее не само селското стопанство и икономиката, а и езикът ни, на който са говорили сладко нашите деди, съзнателно се мърси и обезличава от същите писачи, за които говори Никола Инджов. Нито СЕМ, нито Народното събрание имат време да се занимават със защита на българския език и писменост, а не си дават сметка какви ще бъдат последствията от това. Защото проблемът е не само морален, но и дълбоко национален.
Осмелих се да припомня на СБП и на неговото ръководство това Отворено писмо , публикувано преди три години. В него е цитиран член 3 от Конституцията на Р.България, Глава първа, който гласи: Официалният език в републиката е българският. Господа писатели, имаме неизпълнен дълг пред българския език и писменост.Няма по-страшно нещо от мъртвите езици и ако незабавно не защитим нашия език, обричаме го да влезе в семейството на мъртвите езици. Подписалите се преди три години писатели под призива „Да зазвучи гневната тръба на българските творци” искат следното:
1. ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ВСИЧКИ ЗАКОНОВИ МЕРКИ ЗА СПИРАНЕ НА ПАГУБНИЯ ПРОЦЕС НА ОМЪРСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.
2. ДА ВЛЕЗЕ НАЙ-СЕТНЕ В ПЛЕНАРНА ЗАЛА З А К О Н Ъ Т З А З А К Р И Л А на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, който отлежава ВТОРО ДЕСЕТИЛЕТИЕ в задния двор на Парламента.
3. Да се вмени като задължение на общините в Република България всички билбордове, реклами и други публични комуникации да се изписват най-напред на български език, а след това на английски, турски, гръцки или румънски.
4. СЕМ да засили своя контрол над електронните и печатните медии за чистотата на родния език и за свеждане до минимум на паразитните, диалектните и булевардните изрази и думи, както и на чуждиците, доколкото това е възможно.
5. В квотното разпределение на СЕМ да се включат писатели и други радетели на българския език.

***

Бих добавила, че всеки, който твърди, че не може да съществува закон за езика, е или невеж, или предател. Бих добавила, че СБП незабавно трябва да поднови битката за защита на езика и писмеността ни, защото това е негова изконна мисия. Може да се потърси съдействието на учителите по български език и литература, както и съмишленици от МНП.
Да кажем „стига” на криворазбраната култура на някои „полиглоти”!
Искам да гледам български филми, в които уличният жаргон е сведен до минимум.
Искам да чуя популярната в цял свят американска песничка за честит рожден ден, преведена на български език.
Искам да чуя как децата и юношите на България и народните представители в Парламента говорят правилно майчиния си език и никога да не го бъркат с другите езици, които учат, общувайки с хората от Глобалното село.