Филип Филипов

Минавам през централния площад,
към Маньовото бърдо вече крача.
Гранитният му паметник е свят,
възнесъл хвърковатите ездачи.

Заставам като пред олтар сега.
С латински букви пише: „Пропаганда!”
Кой, кой ли прадедите обруга?
Тийнейджър, наркоман, безродна банда?

Помръква слънчевият летен ден,
помръкват върхове, гори, усои.
И тръгвам си надолу омерзен
от хора, смятани до днес за свои.

Край Луда Яна паркът пък е пуст,
стърчат обезглавени постаменти.
Съзирам мраморен разкошен бюст
с почти патрициански орнаменти.

Допускам да е увековечен
Бенковски, Волов, Бобеков, Захари!
Не, не! Ротарианец е пред мен.
Защо са ни войводи и пожари!…

Нима е истина това? Нима?
Къде е знаменоската - княгиня?
Къде е непокорната земя?
Къде, къде е моята Родина?…