Петър Анастасов

И тая нощ в утробата на мрака
не пеят славеи,
а грачат гарвани.
И неродените пищят, защото някой
с България се гаври.

Дали е бог?
Или поредният освободител?
Или самите ние?
Не знам.
Но искам да попитам:
къде ми е родината?
Къде е мама?
Къде е Марково,
но не с оградите
и замъците непристъпни?

От страшното подкорие на мозъка
омраза пъпли.
Исус ожесточен размахва бича.
Иконите се разсъбличат.
Забравила за Йово балканджи
върти кючеци хубавата Яна.
Юнакът на поляната лежи.

И травестити в бяла премяна…