Митрополит Иларион

Благочестив обичай у народа е при някои църковни празненства да дава външен израз на благодарствената или просителна молитва към Бога с устройване на обществена трапеза в блажни дни със заколване на агне и друго животно, а в постни дни със сготвяне на постно ястие. Това се нарича курбан.
Тази дума обаче напомня мюсюлманския курбан-байрам на турски език и корбан на арабски и звучи нехристиянски. Курбан-байрам мюсюлманите правят пред два месеца и 10 дни след Рамазан - строгия пост. Това е в спомен на Авраамовата жертва към Бога. Авраам бил готов да принесе жертва своя син Исаак. Бог видял предаността му и жертвата била заменена с овен ( Бит.22:13). Това библейско събитие Мохамед изменил, като вместо Исаак говори за Измаил, сина на Агар, слугинята на Сарра. Празненството у мюсюлманите Курбан-байрам трае четири дни. В навечерието на празника правят помен за умрелите и раздават милостиня.
У евреите има подобна религиозна проява - не курбан, а корбан и значи дар на Бога, предложение, жертва. В тоя смисъл е спомената тая дума от Господ Иисус Христос в евангелието от Марк: Корбан, сиреч дар Богу (Марк.7:11).
За да не напомнят християнската веществена изява на молитвата тая дума, с която се изразява същото от мюсюлманите, добре би било корбан да се замени с древнобългарската дума оброк. Под тая дума финансистите в миналото разбирали дан, данък, налог или доход от известно притежание. С тая дума в миналото се е изразявало отчитането към общината или държавата. В религиозно значение това е веществен израз на задължение или благодарност към Бога. Така при оцеляване при някое премеждие или в израз на благодарност за успех или изпълнена молба облагоделстваният е обричал за даден ден или празник да даде жертвен израз пред Бога или при по-големи възможности агне или месо от друго животно, а ако денят е постен - постно ястие, което се раздава за благословение и здраве. И това се прави за година, две или повече, а обществено се прави и за постоянно.
В този смисъл за тъй наречените оброчища с поставяне на кръст или паметен камък там, дето някога е имало храм и по традиция и завещание от деди на определен ден се прави там молитва и народна трапеза и водосвет.
За да се избегне нехристиянското разбиране и въобще чуждия елемент в тоя благочестив религиозен обичай, добре би било да се утвърди старобългарското му название оброк дума, която напомня обричане, обещание, молитва просителна или благодарствена към Бога. Нека тези хубави религиозни обичаи да се осмислят и поддържат за подсилване на религиозното чувство у народа на висота и всичко това да бъде за слава на Бога.

2002 г.