ИЗ „ЛЮЛЧИЦЕ МИЛА” (1989)

Георги Караиванов

залъгалки

*
Агънце блее в поляни,
майчица да го нахрани.
Майчица агне нахрани,
та да не блее в поляни.

*
Лавна куче на двора,
та уплаши Тодора.
- А бре, де бре, Никола,
я вържи го на кола,
че връхлита и лае,
мир селото не знае.

*
Скок-подскок, врабченца,
с пъргави краченца.
Ей зрънца - кълвете,
гушки напълнете,
да сте здрави, сити,
в дните мразовити.

*
Блика бистра водица
край зелена тревица.
Който мине - почива
и с вода се напива.
Бре, че мека тревица,
бре, че сладка водица!

*
Ей я, тича Мецана
към широка поляна,
че наблизо подуши
да мирише на круши,
но се спъна горката
и си счупи ногата.
С мъка стана Мецана
и изчезна в балкана.

*
Дядо запретна каруца,
весело тя заскрибуца…
С тикви е пълна догоре,
кара ги в село Загоре.
Дядото сън го налегна
и се в колата изтегна.
В дрямка додето прекара,
изтърколи се товара.
Жално в полето скрибуца
дядова празна каруца.

*
Люлкай се, люлчице мила,
в тебе се люлка Людмила.
Хванала здраво въжето,
дига се чак до небето.
В тебе се люлка Людмила,
люлкай се, люлчице мила.

*
Ха, дечица, ха така
хващайте се за ръка.
Да си тропнем тропа-троп,
да подскокнем хопа-хоп.
Здраво друсайте хорото,
да се чуе чак в селото -
баби, старци да се смаят,
та и те да заиграят.
Хващайте се за ръка,
хопа-тропа, ха така!