ЛАЗАРОВДЕН
ЛАЗАРОВДЕН
Гора от кръстове. Фенери сови.
Държава пустош.
Мрак.
Покълват кости.
И пукнат сребърник не ще изровиш
дори на Благовец.
Велики пости.
Горчи съкровището - делва с жито,
от век мухлясало. Нишан от Господ.
Ковчези и гранит. Кънтят копита.
Но не на вихрогон. На дявол злостен.
Народе, Лазаре единосъщи,
стани, народе, събери душата си!
Я виж Родината! Гори ни къщата!
Стани, народе, не върши предателства
и робския си нрав надвий във схватка -
подевки лазарки да ти играят,
а не Рогатия по теб да чатка!
Стани, Българийо!
Напук на края!
ПРОЛЕТНО ВЪЗНАСЯНЕ
От бора снежни сълзи капят,
топи се белият кожух.
Студът - преситен вълк - не хапе,
превръща се в подземен дух.
- До следващата люта зима,
до следващия ветровал! -
капчукът обявява в рима
началото на слънчев бал.
Уж аз и ти не сме танцьори,
уж аз и ти - жена и мъж,
сме просто тленни, земни хора
с орисан път, а
изведнъж
над суетата на земята
и без фалшив човешки грим,
към слънцето и синевата
прегърнати сега летим!
Навярно ние с теб сме луди -
в небето дъжд все пак вали,
но да си с мен - това е чудо
и падането не боли!
КОТКАТА
Покривите, лъснати и мокри,
сякаш са обвити с целофан.
В тесния улук на моя покрив
воден комитет е основан.
Шумно чуруликане се носи -
врабчовият, весел парламент
спори по дъждовните въпроси.
Котката е вражески агент.
Прави се, че врявата не чува,
дебне с примижаващи очи.
Пречат й сега да атакува
бликащите слънчеви лъчи.
Котката дори не подозира
колко е инертен този свят:
литнат ли врабчетата - умира
близката възможност за обяд!
БЯЛ РЕКВИЕМ
Снежинки се сипят на гъста дантела.
По-бяло от зимата бяла и снежна
е грозното патенце - белият лебед,
заспал сред реката от мътна безбрежност.
Белее се пряспа от пух по водата,
прилична на бяло опърпано знаме.
Прелива от мъка по него реката -
най-белия камък сред речните камъни.
Той повече слънцето няма да зърне -
душата му бяла отплува към рая
и Андерсен в гроба си ще се обърне,
на новата приказка чуе ли края!
Земята от мирова скръб побелява,
студът по стъклата бял лебед гравира
и кой ли от утре света ще спасява,
щом днес на леда красотата умира?
