Георги Н. Николов

Времето показа, че календарът на маите е празна работа. Краят на света не настъпи дори у нас, независимо от всички старания на леворъкия държавен апарат. При това древните гледали в небето, за да предскажат добра реколта, природно явление, или катаклизъм. Вместо да поканят някой от сегашното българско правителство за министър, без значение на кой ресор. И щяха да получат катаклизми, каквито и ние не бяхме сънували. Защото нашите министри по неподготвеност, грандомания, ниско образование и липса на домашна култура успешно се надпреварват. В правене на грандиозни гафове, които отнасят по сметка на овехтялата от ругатните им Тройна коалиция…
Затова пък днешният български календар е точен. Той е разграфен от датата за плащане на ток, вода, топлинна енергия, местни данъчни измишльотини и благодарствен молебен за здраве на управляващите… до датата, на която ти свалят и ризата от гърба за ток, вода, топлинна енергия. Без точна дата, обаче, могат да се отправят чворести псувни към управниците. Които от 1989 г. насам харизаха всички държавни активи на чужди и наши монополисти. Оставяме настрана накачулените към Националния енергиен комплекс посреднически фирми. И във фискалния бон виждаме какви армагани е надръндил местният електрофеодал: достъп високо напрежение и достъп ниско напрежение. Зелена енергия. Когенерация. Невъзстановяеми разходи. Пренос високо напрежение. Пренос ниско напрежение. Данък добавена стойност. Бабината си трънкина и зрели краставици на търкалета. Става ясно, че нашенецът плаща всички разходи на фирмата и е вързан към нея като крепостник. Защото, ако не плати, бива откачан от мрежата на мига. Макар, че никой не го е питал иска, или не иска да плаща за работи, които не го касаят. Не е запознат с тях и вместо да прояви любознателност, си брои последните стотинки. Абсолютно същото е положението във ВиК. Е, малко по-различно в Топлофикация. Защото от „услугите” й въобще не можеш по закон, наредби и изсмукани от пръстите разпоредби да се спасиш. Ако си свалиш радиаторите, плащаш за калории на общите сградни части. За щрангове. За глобалното затопляне. И за правото да си послушен, ако не искаш на вратата съдия-изпълнител. От никъде взорът надежда не види. Включително и този на пенсионерите. Защото и техните жалки суми вече се запорират. Уж съдията не знаел дали в тях не се вливали и други парични потоци. Банките също си искат тъпкано брашното, дадено назаем. Към народеца, виждащ спасение само в бързата умирачка, е зинала стоглава държавно-монополистка ламя и крещи: „Дай!” А който не може, попада под ударите на закона. Правен да бъде само и изцяло в услуга на същата тази ламя…
В простата истина, че у нас си непотребен, всеки месец се уверяват изритвани на улицата работници. Наред са минимум 900 оръжейници от Сопотските машиностроителни заводи. Те още не могат да повярват, че са излишни на страната. Оптимизмът им, с опърлена от сурови реалности трътка, все още възкръсва като парцалив Феникс из пепелта. След отрязан ток, запорирани сметки, тефтери с вересии, спрени от училище деца, гладуващи диабетици и сума още екстри от арсенала на европейски Булгаристан. „Оздравителната” програма, измъкната от боклука на Икономическото министерство, е чиста проба некролог за наивници. И незабавен фалит за община Сопот, която трябва да преквалифицира излишните гърла и да им плаща. В новото им амплоа на строители на екологични пътеки, хигиенисти, просяци, магистрални жрици, битови престъпници. Такива грижи наблюдавахме в Кърджали, Враца, Търговище, Варна… В цялата страна. Целта е да не остане нито един работещ със заплата и сносно осигуряване. Освободените по този изпитан метод бараби и парцалеси ще се включат в хора на благодарните поданици. Пеещи химни за правителството. И за вече осъщественото карциномно преливане на партия с държава, както преди демократичните кълчения преди 23 лета. А също - за нов управленски мандат на същите типове, докарали ни до откровена мизерия и оскотяване. През него ще можем да им строим монументи и приживе да наричаме с имената им градове. Това няма да е култ към въпросните нищожества, а израз на гладиаторска благодарност: „Обречените на смърт ви поздравяват!” То така е тръгнало… Доколко все още имаме някакво пипе в главите, ще каже идващият юли. Ако и той вече не е обречен с наблюдаваните дебелашки репетиции за фалшифициране на изборите. Както у нас си му е обичай…
Пак у нас и в тоя момент, докато на улиците се изливат мътни вълни от обречени нещастници, продължава циркът с несебърските дюни. Сценарият е познат - дъвкане на тоалетна хартия втора употреба. И участниците са втръснали. Едните са във властта и грабят като за последно. Защото не се знае след изборите кой в каква миша дупка ще е. Другите се правят на света вода ненапита и пледират „прозрачност”. Макар чудесно да помнят, че през своите правителствени мандати са грабили и те. Но всички парламентарни кухоглавци са съгласни, че нещо трябвало да се направи. Кога? „В най-скоро време. Работим усилено по програма за замитане на следите. Хвърляме прах в очите на общественото мнение и неуморно се правим на дръж ми шапката…” Познати шменти-капели, защото у нас не се променя нищо. Нито политическите мутри, нито фалшивите лозунги, нито даже словоредът им. Нито - равнодушието към проблемите, за които им гласуваме доверие. По-явен става апетитът им, по-маркови: костюмите и служебните автомобили. Децата им също учат в по-престижни чужбински колежи. Някъде нашенски мравки се опитват да протестират, пращайки на премиера лук като алегория какво дередже ги яха. Обаче, имали златни пръстени. Той, крайно беден - не! И дълго бърса от това безочие жални сълзи с каратисткия колан. Или с бистришко-тигърските си футболни гащи, все едно. Важното е, че с дребнотемие го отвличат от грандиозни проекти - изграждане на метро в Албания, построяване край всяко гробище на нова магистрала, та по-бързо да се пръждосваме в отвъдното, хващане на атентаторите от Бургас, преди да са се пенсионирали с нашето секретно туткане и т.н. На платен анален газ замириса и другата му PR изцепка: да откаже за себе си и за най-близката си чета заплати по 8 хил. лв. Възможно е някой все още да вярва, че точно те пък разчитат на заплата. Но у нас ако нещо няма свършване, то е безкрайната наивност. Затова зелени човечета - социолози от Марс, разпространяват в България анкета с мото: „Как за енти път да се уверя, че съм дурак?” Те знаят, че по официална статистика всеки втори българин плаче за психотерапия и са включили достъпни въпроси. Например: „ Наистина ли вярвате понякога, дори здравата накъркан:
- че правителството мисли за народа си?
- че Симо Дянков ще даде пари, за да не живеете скотски?
- че земеделският министър е виждал жив селянин, а здравната му колежка -болница?
- че след изборите нещо ще се промени, или Илия пак ще е в тия? (ако не му ги е взела банката)
- че някоя партия ще изпълни барем едно обещание, преди да е доокрала държавата?
- имате ли се случайно за човек?
- вярвате ли, че щастието не е в контейнера за боклук, а в гордото достойнство на празния стомах?”
И пр. Ако дори само на един въпрос отговорите утвърдително, вие сте идеален за български поданик: смирен, наивен, глупав, послушно-доверчив и смачкан като домат на международно шосе. Ако пък не отговорите, пак сте идеален. Защото никой не ви пита, а и няма къде да се дявате. Всичко умно и кадърно е вече в странство, или на опашката за билети. Тези, дето сме тук, имаме една задача: да си занесем показно карантиите до изборните урни. Своите хора вече се знаят по кьошетата на партийните централи. Коматът е разпределен, апетитните службици - също. Ваша милост пък може да разсъждава на припек из драките за ланшния сняг, или за намаляващата популация на камили в Северния полюс. Или да се отдадете на лечебно гладуване, каквото и без това ви чака. Или просто да не досаждате до идните избори на политическо-криминално-монополистката върхушка у нас. А защо да не се преселите при предците? Така ще можете отвисоко заедно с тях да цъкате с език: „Къде отива тая държава!” Но не се чудете много, защото демографската катастрофа е вече истинският владетел на България. А това прави излишни абсолютно всички въпроси. И надежди, разбира се…