Тодор Коларов

ХИТЪР ПЕТЪР

МУСКА ОТ МЕКА

Хитър Петър бил привикан да се яви при кадията като ответник заради някаква дребна съседска разправия. И докато съседът му каканижел дългата си и тягостна версия за спора, ответникът хрисимо си стоял встрани. Слушал и час по час вадел от пазвата си голяма и добре натъпкана кожена кесия - ще я подметне в дланта си, сякаш да се увери, че съдържанието й си е на място, и отново ще я скрие в пазвата.
Кадията забелязал странното поведение на хитреца. Решил, че му правят намек за рушвет, той набързо претупал делото в полза на Петра. Когато всички си тръгнали, попитал го насаме:
- Каква кесия подмяташе в ръцете си, бе, Петре?
- Не беше кесия, кади ефенди - обяснил му Хитър Петър, - това е муската ми. Купих я от един дервиш, пълна е със свещени камъчета от Мека. Когато си на зор, рече ми дервишът, ще си я подхвърляш в ръка. Олекне ли, лошо те чака. Ако пък е тежка, значи Аллах е с тебе. Слава Богу, докато ти да свършиш с делото, муската беше от тежка по-тежка. На, пробвай я и ти!
- А, вярвам ти! - отвърнал кисело кадията. - Ще тежи ами, как няма да тежи!… Щом е муска от Мека, тъпкана ще е със справедливост…

—————————–

СМЕТКАТА Е ГРЕШНА

Клиентите в една селска пивница, сиромаси повечето, укорявали Всевишния в несправедливост.
- На един чорбаджия се падат хиляда фукари най-малко - разгорещено коментирали пиячите. - Срещу един чорбаджийски кемер със злато, хората в десет села не виждат и по пет пари в кесия!…
Хитър Петър, който се оказал сред присъстващите, с интерес следил научната дискусия и кротко посръбвал винце от половницата си.
- Той Господ добре си знае работата - намесил се хитрецът по едно време, - ами сметката ви на вас погрешна…
- Защо, бе , Петре? - удивили се дискутиращите.
- Защото на един чорбаджия сега аргатуват, да речем, хиляда сиромаси и пак душиците им излизат. Представяте ли си на хиляда чорбаджии да аргатува един фукара? На тоя нещастник, когато си отиде от тоя свят, и пъкъла ще му се стори райска градина!

—————————–

КОЙ КОЛКО СТРУВА

Селският първенец решил да се позевзечи с Хитър Петър.
- Като се имаш за умен - рекъл, - ха кажи колко струва царят!
- Двайсет и девет сребърника - тозчас пресметнал ценовият експерт на селото. - Исус са го продали за трийсет. Мислиш ли, че простосмъртен, цар не цар, ще струва повече?
Смутен от остроумния отговор, първенецът колебливо подпитал:
- Ами тогава моята цена колко ли ще да е…
- Доколкото те знам - отговорил хитрецът, - цената ти е паница леща…
Но мъчен, види се, от колебания, добавил:
- Дано само не ме упрекнат, че съм твърде голям скъпар!

—————————–

ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ

На сутринта след петровденски гуляй селяните намерили Хитър Петър да си гаси махмурлука в голямата кална локва насред мегдана, която не пресъхвала ни зиме, ни лете.
- Няма какво да се хилите! - скастрил ги Петър, когато забелязал многозначителните им намигвания и подбутвания. - Не от хубаво към легнал в калта! По лекарско предписание е…
В тиня от глава до пети, той се измъкнал от локвата да дообясни на онемелите от лекарското предписание зяпачи:
- Препоръча ми човекът кални бани, заради болките в кръста… Та реших да пробвам дали нашата локва може да свърши работа. Така и така ни е под ръка!

—————————–

ЗА ВСЕОБЩОТО БЛАГО

Беят свикал на ангария всички мъже от селото. Те трябвало да се явят с кирки и лопати за ремонт на царския път.
Вместо с кирка или лопата, Хитър Петър дошъл с преголяма дървена лъжица на рамо, с каквато си служели готвачите при варенето на курбан.
- Ти майтапиш ли се с мене, бре, гяур! - ядосал се беят не на шега, когато го видял с лъжицата на рамо.
- Ами като свършиха кирките и лопатите в село? - заоправдавал се хитрецът. - Дай, рекох си, поне при казана с курбана да видят ангария и от мене…

—————————–

ВСЕКИМУ СПОРЕД САНА

На младини Хитър Петър аргатувал на селския чорбаджия. Веднъж господарят му наредил:
- Утре, Петре, ще ходя да се сватосвам в съседното село, намерил съм на сина си видна мома за булка. По този случай да ми стъкмиш заранта най-достойното животно в яхъра!
- Нямай грижа, чорбаджи - с готовност се отзовал аргатинът, - най-достойното сред достойните ще е!
На другия ден пред чорбаджийската порта се събрала кавалкада от съпровождащи годежари, пременени в нови дрехи, яхнали охранени жребци. Петър отворил портата и тържествено извел навън… чорбаджийската ослица! Сресана, косъмът й лъснат, на челото с червен пискюл и китка здравец, с юзда в сребърен обков, а на гърба, вместо самар, пъстро ново чердже.
От изненада чорбаджията изгубил ума и дума. Онемялата кавалкада се пулила и тя на гледката, без да знае да се смее ли, да се гневи ли.
- Бре, ти, магарски сине! - заизригвал яростта си вбесен бъдещият свекър. - С мене ли намери да си правиш майтап? На подбив искаш да ме вземат, хаирсъзин с хаирсъзин!
И вдигнал камшик да наложи недостойния си слуга.
- Немой, чорбаджи! - вдигнал ръка хитрецът да спре екзекуцията. - Дядо попа попитах, кое ще е най-угодно Богу според Светото писание. Ослицата, Петре, рече ми… Исус, Божият син, на ослица влязъл в Йерусалим и го посрещнали с високи почести. Каква по-висока чест и за моя чорбаджия, рекох си…
- Право е, право е! - намесил се и дядо поп. - Няма по-достойно добиче от ослицата…
- Как ще е право, бе, дядо попе? - възразил чорбаджията. - Ами ти защо си на бял кон върху седло, а не на ослица, оседлана с чердже?
- Чорбаджи, не богохулствай! - взривил се и попът. - Достойното Богу не е позволено на селския божи служител. Еретик ли искаш да ме правиш?
А за да не го сполети такава сатанинска участ, прекръстил се три пъти.

—————————–

ЕДНО ОТ ДВЕТЕ

Селският първенец, окуражен от половинка изпито вино, предложил на Хитър Петър пред присъстващите в механата:
- Петре, ей ти една жълтица, ако ме надлъжеш тозчас!
И тупнал жълтицата върху тезгяха на механата.
Хитър Петър хвърлил бегъл поглед към нея и рекъл:
- Не ща. Та ти не си държиш на думата! Ще те надлъжа и ще се отметнеш. На, мина месец, откакто ми обеща дъщеря си за жена, а до ден днешен си правиш оглушки…
- Кой, аз ли съм ти обещавал дъщеря си? - слисал се първенецът. - На тебе, голтак сред голтаците!
И като се обърнал към присъстващите, призовал ги със свадлив глас:
- Не му вярвайте, хора! Лъже! Как тъй ще си давам чедото на тоя никаквец, лъжец на всичкото отгоре!
Хитрецът се засмял предоволен.
- Едно от двете е истината - отвърнал му. - Мислех да се стягам за сватба, ама щом казваш, че лъжа, тогава жълтицата е моя!
След което я подхвърлил на механджията да почерпи свидетелите на успешното му надлъгване.

—————————–

ПРЕЗ КОМШУЛУКА

Избрали Хитър Петър за селски съдия. Още първия ден съселянин му довел стокилограмовата си съпруга да ги паряса.
- Ида ли на нивата - жалвал се кандидат-парясникът, - тя прескача през плета при съседа ни вдовеца…
Петър решил да прояви човещина към набедената за блудница и се опнал на ищеца:
- Хайде, посмали малко! С нейните сто кила жена ти и селската бара не ще може да прескочи, пък ти… През плета!
За да хвърли, види се, светлинка върху спорния казус, набедената се обадила:
- Гаче ли не мога през комшулука*, та ще прескачам плетища!
Онемял от аргумента на ответницата, съдията с досада отсякъл:
- През комшулука можеш, ама тогаз ще се намериш насред калната бара. Оттам вече и съдия не ще може да те измъкне!

—————————–

*комшулук(тур.) - междусъседска дворна вратичка.

—————————–

ЦЯР ПРОТИВ СИРОМАШИЯ

Хитър Петър отишъл на градския пазар да продава единственото, което имал - чувалче кромид лук. Още не седнал сред пазарджиите и се развикал:
- Айде на цяра! Лекува сиромашия!… Грабай, народе!
Привлечен от шумната реклама, един чорбаджия се отбил при новоизпечения бизнесмен, надникнал в чувалчето и се възмутил:
- Защо лъжеш хората, бре, маскара*? Не виждам ли, че е лук!
- За тебе, чорбаджи, може и да е лук - хрисимо отвърнал Петър, - ама за мене е чорбаджийски цяр. Ядеш по една глава на ден и нивга няма да те споходи сиромашия…
- Бабини деветини! - възразил чорбаджията. - И за колко го даваш този твой цяр?
- По грош луковицата.
- Срама нямаш ли, бре, мискинин** с мискинин! - кипнал разгневен чорбаджията. - Цял пазар го дава по три пари оката, а ти…
- То тяхното е лук - възразил му хитрецът, - а моето е цяр. Днеска ако не купиш, утре пръв ще дотърчиш да го търсиш!
Чорбаджията само ядно плюнал към шмекера и отминал.
Не щеш ли, работите на него тръгнали зле, богатството му се пропиляло и след време, порядъчно осиромашал, пак се оказал на пазара. И отново чул шумната реклама на Хитър Петра.
- Айде цяр за опаричване, ха! - дерял се кресливият търговец с чувалче неведома стока пред себе си. - Днеска купуваш, утре си богат!
Банкрутиралият чорбаджия, силно заинтригуван, надзърнал в чувалчето и разочаровано рекъл:
- Ами че това е ряпа, бре!
- За тебе може да е ряпа - отвърнал му вещият търгаш, - ама за мене е цяр. Ядеш по чукундур на ден и само гледай как парите ще дотърчат при тебе, а имотът ти ще начене да расте, да расте!…
- И как го даваш тоя твой цяр? - кротко се поинтересувал поодърпаният вече клиент.
- По една пара чукундура.
Бившият богаташ се поровил из пояса, понасъбрал каквито монети намерил у себе си и запресмятал наум, после изрекъл с въздишка:
- По цял пазар ряпата е за пара на ока, ама нейсе! Купувам ти всичкия цяр, че каквато сиромашия ме тресе, току-виж ме завлякла в черната!

—————————–

*маскара - безсрамник; **мискинин- подлец (ар.- тур.)

—————————–

БОГ ДАЛ, БОГ ВЗЕЛ…

Свещеникът от селото на Хитър Петър, вече на почтена възраст, предал Богу дух. По същото време, за зла беда, се гътнал и селският бик, натровен от юдино биле по време на паша.
Селото изпаднало в дълбок траур. Близките на светиня му, както било прието, шумно се вайкали и нареждали, оплаквали скъпия покойник.
За всеобща почуда, най-болезнено съпреживявал тежката загуба не друг, а Хитър Петър, макар да не бил от поповия род. Той плачел съкрушен, по лицето му се стичали сълзи като придошъл поток и все си повтарял: „Горко на нас, сиромасите, тежко ни!… Изгоряхме си на сянка без нашия спасител!…”.
Хората били трогнати от покъртителната му скръб. Кметът, който не веднъж и дваж порицавал хитреца заради непрекъснатите му нападки към дяда попа приживе, поразен от този изблик на неподозирани чувства у Петра, захванал да го утешава:
- На всинца ни е скръбно, Петре - рекъл му, - Бог дал, дето се вика, Бог взел. Ала дядо владика сега ще ни цани нов поп, хем млад, хем красавец, хем да пращи от здраве…
- То хубаво, нека да пращи… - прекъснал го през сълзи неутешимият оплаквач. - И на него ли да разчитаме оттук-нататък за телета и мляко? Той ли ще измолва от Онзи на небето сирене и кашкавал? Лесно му е на Господ да взема, кмете, лесно му е и да ни прати млад поп… А кой ще ни прати на наше село млад бик? В селската хазна не ще намериш и пукнат грош за една свещица, камо ли пари за бик!
Осветлил причината за мировата си скръб, Хитър Петър все по-отчаяно и неутешимо занареждал: „Ох, язък си за нас, сиромасите! Останахме си без нашия спасител, накъде сега без телета и мляко!…”.

—————————–

СПОРЕД КУРБАНА - И ЛЪЖИЦАТА

Поканили Хитър Петър на чорбаджийски курбан.
- И да си носиш лъжица! - предупредили го. - Поканено е цяло село, откъде у чорбаджията толкова лъжици…
На уречения ден хитрецът се явил край казана с курбана със съвсем малка дървена лъжица.
- Петре, бре - разсмели се насъбралите се курбанджии, - кой ходи на чорбаджийска гощавка с толкова малка лъжичка? Сега ти паднало да гребеш с голяма лъжица, а ти…
- То не се знае - многозначително възразил хитрецът, - я ти се падне да гребеш, я не…
За всеобщо съжаление, оказал се прав. На всекиго в паничката се паднало по две-три лъжици курбан. И на Петър, разбира се, сипали колкото на другите. Той обаче все още сърбал, когато всички останали отдавна облизали лъжиците си.
- От чорбаджийска черпня толкова - обяснил на разочарованите курбанджии, след като привършил и той със сърбането, - ама поне да си удължим кефа!

—————————–

НЯМА ДА Е ПРИКАЗКА

Хитър Петър разказва приказка на внука си, Петър младши, за да го отвлича от проблемите на глада, сполетели фамилията по него време:
- …и тогаз майката на Крали Марка му изпекла баница да яде, голяяяма като харман!…
Очарован от баницата-харман, внукът ненадейно заявява:
- И аз искам да ям баница!
Осъзнал фаталната си грешка, разкайващият се дядо положил сизифовски усилия да оправи нещата:
- Тя, Петърчо, - казал, - ако да била като харман, ама била клисава… И изварата й солена, солена…
- Искам да ям баницааа!… - надул гайдата внукът.
- Е, сине - тежко въздъхнал Хитър Петър, предавайки се, - тя няма да е приказка, ако каквото се разправя в нея, го можехме и ние, хората!