Анита Коларова

„ Ако искаш хляб, трябва да се впрегнеш в хамута,
да тръгнеш в общия строй”
Хенри Милър

Едва ли някой се самозалъгва, че Хеопсовата пирамида или Китайската стена са дело на един човек. Вярно е, че съществуват хора, които мислят, че са дело на извънземни, но доказателства няма.

***
Някога, като узреело житото в „равна Добруджа”, стотици балканджии тръгвали натам като жетвари. Описали са ги и Елин Пелин, и Йордан Йовков, и много български писатели. Какво е било това, ако не колективна работа? Ами бурлаците на Волга? Може насила да са ги карали, но сам ще ли помръднеш кораба, и то срещу течението на реката?! Руска му работа!

Когато нашите дядовци, спестили с кървава пот парици, започвали строеж на къща, където ще се ражда и отглежда челядта, те запретвали ръкави, но първо се уговаряли със съседи и приятели да помагат. От изкопаването на основите до покриването с плочи или керемиди и освещаването от попа, за да е здрава къщата- всичко било дело на колективен труд. Не зная някой да си е построил здрава къща сам. Паянтова - може! За здрава къща са нужни сплотени хора, такива, дето не ще да са като в оная басня „Орел, рак и щука”. И един баш майстор, който ще ги ръководи. Нещо като тартор, казано на модерен „български” - модератор. „Сговорна дружина, планина повдига!” е отсякъл народът, узрял за тая мъдрост от жизнен опит. Това е то идеалният колектив. Всеки ловец знае, че е опасно да ходи на лов сам, индивидуално, затова ловците тръгват на лов в дружинки. В по-ново време, когато взеха да мислят думата колектив за мръсна, решиха да я изтрият, но за нея не се е намерила още гума. И за производните й. Защото ще изхвърлиш думата от речника, но душата й може да се всели в друга дума, която пак значи същото.

Оркестърът е колектив от музиканти.
Хорът - колектив от хористи.
Отборът и екипът - колектив от спортисти.
Трупата - най-често от артисти.
Ансамбълът - от танцьори , певци и инструменталисти…
Мафията - от злосторници! За съжаление. Но думата ни е за добрия колектив.

Нима някой в тези общности губи своята индивидуалност?
И ето ти - „групи” по интереси, по духовно родство, по партийна идея.
Не е вярно, че индивидът губи в колектива лицето си, избледнява или се чувства неуютно и загива.

Напротив! Колкото по-силен е екипът /колективът/, толкова повече индивидуалности има в него. Това се вижда и в изкуството, и в спорта. Помните ли девиза на тримата мускетари? „Един за всички. Всички за един!” Какъв футболен отбор имахме едно време, Боже, когато бихме Германия на световното през 1994 г.! Истински колектив. И все ярки индивидуалности: Стоичков, Лечков, Сираков, Балъков, Боби Михайлов… Нима някой от тях се е обезличил в този колектив? Напротив! А ако човек няма безкористни другари, както изповядва певецът Георги Христов, само „двама-трима, но такива, в чиито души “рани от моите болки да има”, ако е самотен като вълк-единак, тежко му…

Това си мислех, като прочетох каканиженето на Марин Георгиев в неговото „Право на отговор”, отпечатано без редакторска намеса в бр. 46 на електронното списание „Литературен свят”. Там той отговоря на Таня Игнатова, наречена от него Иванова, /не я познавам/, позволила си бележка със заглавие „Проведе се конкурс. Защо?” в същия брой /става дума за литературния конкурс „Петър Ковачев”/, дословно: „Тукашните писатели продължават да живеят в епохата на колективизма, която повече от две десетилетия е сменена с епохата на индивидуализма”.

Чист упрек към плевенските писатели.

Георгиев, който, както се подразбира, е бил председател на журито във въпросния конкурс, нарочва тъй наречения „колективизъм”, в който живеят плевенските провинциалисти, изживяващи се като „писатели”, като „виновник” за тяхното „бездарие”. Плевенчани: равно на „тесен местен кръгозор”! Брей! И посочва „правия” път - ни повече, ни по-малко - ИНДИВИДУАЛИЗЪМ! Имат право да се обидят всички извънстолични литератори. Огромна част от които по-даровити от него.

Но какво е това, Господи? Един писател, подразбира се свободна личност, да ти размахва пръст и отвисоко да те поучава - или индивидуализъм, или… вън от играта! А къде остана демокрацията, личният избор? Авторът на „Третият разстрел” май е превърнал в хоби „демократичната”, но халосна стрелба… Той, обаче, не си дава сметка, че мишените му не са съвсем беззащитни, както ги мисли.

Ах, той твърди, че конкурсът бил „анонимен”. Това на други да го разправя. Анонимни конкурси! Един на сто! М. Г. сам много правдиво го е казал: „Отколе знам: в изкуството, ако нещо си направил - никой не може да ти го отнеме, ако не си - никой не може да ти го даде!”
Здрава философия! Кой може да ти отнеме „славата” на „Третият разстрел”? Единният ни Отец!
Ама защо плевенските писатели са такива опърничави, защо се дърпат и не са разбрали, че трябва да живеят като индивидуалисти? Например като тези, обградили М. Г., някои от които приличащи си по творческа реализация като сиамските близнаци и обединени в Сдружение? Че то не е ли КОЛЕКТИВ? Само че по-особен. Покровителстван. Тъпи провинциалисти!

***
Прелиствам Константин Константиновата „Път през годините” и с умиление чета: „То бе наистина голяма, пъстра, шумна челяд, сплотена от такава обич, каквато не съм виждал до днес между хората на духовния труд. Никаква завист или интриги, никакви злословия не помрачиха тая чиста връзка”. Написаното се отнася за дружбата между К. Константинов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Хр. Ясенов, Г. Райчев, Д. Подвързачов и много още имена - „ГОЛЯМА, ШУМНА ЧЕЛЯД!” - твърди авторът на хубавата книга „Път през годините”.
Това е кръг, би казал някой.
Но какво е това „кръг”, ако не малък колектив?!
Колективизъм, от латински - colektivus, ще рече събран. М. Г. задължително свързва думата с руски език. Навярно този език му е ужасно противен. Освен ако прави изключение за руските индивидуалисти.
Той свързва „колективизма” с колективизацията на селското ни стопанство, дошло от СССР и с излизането на работническата класа на историческата сцена. Естествено понятието предизвиква у него отвращение. Прав е човекът, защото е индивидуалист.

Индивидуалистка по рождение, признавам: някак си съм забелязала, че там дето кипи литературно оживление, винаги има по-голям или по-малък колектив. Събират се пишещите, четат си стиховете, спорят, карат се дори, казват си истини в прав текст, започва творчески маратон. И графоманите сами изпадат зад борда. Май че в Бургас по едно време беше така. И в Пловдив, и в по-малки градчета. Какво не прави колективната воля? Това Л. Н. Толстой го е доказал във „Война и мир” с победата на русите над Наполеон, въпреки огромната му 400-хилядна армия. Явно този „колектив” , каквато е била Наполеоновата армия, се е разпаднал по причини метеорологически и е престанал да бъде такъв. Но пък руският народ през 1812 г., който не бил колектив, унижен и затъпен от господарите, взел, че се превърнал в неочаквано тежък юмрук, в колектив значи, за да спаси Отечеството си. И го спасил. А Наполеон се върнал там, откъдето тръгнал, почти без армия!

Човекът е измислил колектива, преди да му даде име, с чисто практическа цел. Още в родовообщинния строй. Е, да, но това е анахронизъм. Сега сме в епохата на глобализма, на модернизма, на американизма, където абсолютната идея за свобода е създала толкова уж индивидуалисти, които не можеш да различиш нито по облекло, нито по маниери, нито по душевност, милиони марионетки, лапащи хот-дог и тъпи филми, където се стреля. Те издигат лозунги като „Бъди различен”, без да знаят, че са абсолютно еднакви клонинги. И искат да ни превърнат и нас в свой образ и подобие. И са ни довели „до ръба”.

А индивидуализмът? От латински - individuum - неделим, отделен, е философия. Противопоставя личността на колектива. Признава автономията и абсолютните права на личността в обществото. Свободен си да бъдеш себе си. Искаш да пътуваш - пътуваш. Не искаш - стоиш на едно място. Може би егото, индивидуализмът да е самата същност на човека. Доказват го Щирнер, Ницше /”Тъй рече Заратустра”/ и нашите Пенчо, Пейо и Петко - велики индивидуалисти. Създали „златните зърна” в българската литература, защото навреме узрели за индивидуализма. Само Пейо се дърпал много време от него, но разбрал, че греши. Добре де, но защо пък Франц Кафка, великан на литературното слово, индивидуалист, който нямал и понятие от колективизъм, през сълзи е изплакал: „Роден съм да живея в самота!”

Невежите свързват колективизма с комунизма. Вярно, при комунизма, който така и не дочакахме, си беше нещо наложено. Да, ама българското племе по рождение клони към индивидуализма и в това му е бедата. Не разбрали смисъла на Кубратовия сноп, синовете на Кубрат, тръгват в различни посоки, вместо да се съберат в юмрук. Затова сега имаме две Българии. В Дунавската сме християни, а във Волжката - мюсюлмани! Опасна подробност, която чужди сили искат да използват в своя полза с легални и нелегални средства. Тъй се сринала могъщата Българска империя. Защото не оценили колективизма.

След десети ноември се юрнахме да се разкрепостим. С викове „ура” се раздържавихме, разколективихме, разпарчадосахме. И какво? Пак нищо. И видяхме тогава какво става на Запад.

С презрения принцип на колективизма, силни и все още морално опазени западни държави постигат това, към което се стремят. От малката тревичка до политическата ангажираност за бъдещето на планетата развиват своите граждански общества. Тъй контролират управляващите. Живеят в по-уредено общество. Българинът, като се превърна като прадедите си отново в номад, скита сам от държава в държава, крие се от сънародниците си, трудно се сплотява и рядко помага, докато другите народи - евреи, турци, цигани, индийци, виетнамци, китайци усядат в свои квартали, храмове, магазини, език, обичаи, националната кухня. Нашият гастърбайтер яде на крак, забравил вкуса на българската кухня, а другите народи се хранят и решават заедно, непременно заедно, важните си проблеми. Колектив!

А един колектив на скандинавска страна взе, че смая света. Колективът на Норвегия. Миналата година /2012 / нейното гражданско общество „осъди” един масов убиец с… Любов. Висша проява на хуманизъм! Имаше „за” и „против”, но всички се подчиниха на хуманно мислещия колектив.

Ето, това исках да кажа за колективизма и индивидуализма, като взех един случаен повод. Макар че темата е бездънна. Всеки сам да избере!