Иван Енчев

И в Светото писание на християните е речено, че народът е тръстика - накъдето го духне вятърът, натам се навежда. Горкият Христос, Спасителят човешки, нали затуй е разпнат на кръста. А нашият Христо Ботев? Не е ли и той един български Христос, погубен от робското ни овчедушие и дребнава пресметливост? Ала жив е той, жив е пак, на Балканите. И ще живее навеки. А онези, които го забравят, се издимяват и извоняват като пушилка от гнили съчки край някой гьол.
През бунтовната 1876 пролет няколко дена Ботев води своите юначни съратници, припнали да освобождават България, все покрай български села от река Дунав при Козлодуй, та чак до връх Вола в Балкана. Колцина българи посрещат прегладнялата му дружина с хляб и сол като народни освободители? Колцина им подават шепа вода по дългия път? Колцина им отварят порти за нощувка, колцина? - „Мълчи народът! Глухо и страшно …”.
И до ден днешен такъв е той - „Мълчи народът”.
Кой простреля в гръб войводата Ботев? Този въпрос витае вече толкова години подир онази неизяснена физическа гибел на войводата. Дали не е завистник и продажник от българска „майка юнашка” роден? „Мълчи народът” не смее да погледне право в очите историческата истина. Може би се срамува от низостта си? Може би се тюхка за осакатените свои добродетели? Може би…
И в днешно време, преди изборите за Народно събрание, пак се е надигнала поредната тупурдия за отвличане на вниманието на „Мълчи народът” от истинските проблеми на обществото с какво ли не. - То ще е лицемерната загриженост я за „горките бездомни кученца”, които трябва да бъдат номерирани и кастрирани, сякаш нямат зъби и нокти, с които налитат на хора; я за „горките роми”, потомствените цигани, покрай които доста „защитници на човешките права” богатеят от помощите за тяхната многолюдна челяд, дето се ражда все от „самотни майки”; я за „заплахата срещу етнически мир”, която витае само в главите на една политическа върхушка; я за намкакво си… /И то все срещу прилична финансова софра/.
Лицемерните днешни поборници за човешки права дали не са потомци на онези пресметливи нашенци, които жертваха Ботев? Нека си признаят с ръка на сърце, ако през бунтовната 1876 година войводата беше потропал на портата на техните деди, те дали щяха да скокнат да му подадат коматче хляб?! Или щяха да се озъртат за най-близкия чирак на властта, за да припечелят подла изгода?
Нима съмнителни комитетчета и фондацийки са лицето на днешното българско гражданско общество? Ако все пак го има, защо живурка то? Кой го спъна с букаи за скопени коне? Кой го угои със зобта на овчедушието и безразличието? Кой му нахлузи черупката на слузеста мида?..
Мълчи народът…
Но да си дойдем баш на думата. Пред осанката на Христо Ботев - на колене! Пред ботевския дух шапки долу! Все едно каква религия изповядваме. Все едно коя политическа сила ни е по сърце. Пред подвига всинца сме равни!
Празниците минават и заминават. Изборите за управници кипят и прекипяват. Властниците шумят и прешумяват като есенни шумки, издухани от вятъра. Само ние, българските граждани, оставаме.
Да гледаме ранобудно! Да живеем по човешки! Какви хора сме ние, ако Духът на Христо Ботев не кипи от гняв в душите ни срещу магарешките вериги на скопената нашенска демокрация?!