ПЕСЕН
На В. Марашев
Лоза. Врата. Скамейка пред вратата.
Библейска тишина над теб кръжи.
В трева е дворът. Непонятно лято
подобно грозд в сърцето ти тежи.
А ти си мислеше, че много лесен
е пътят, водещ от града до тук.
Гърмеше автобусът. Светла песен
във теб се втурна като ясен звук.
Ах, разгада ли думите й прости
или те парна споменът за дъжд,
за чакани от детството ти гости,
за разлюляна под дъгата ръж?
Гърмеше автобусът. Без пощада
пронизваше те властна скоростта.
Далеч, далеч от градските площади
разбра: стрелките в тебе се въртят.
Цигарата дими. Прегаря лято,
населено с тъга и тиха власт.
Лоза. Врата. Скамейка пред вратата.
Седни. До автобуса има час.
