Георги Н. Николов

Както се очакваше, коледните и новогодишните празници минаха под знака на познато държавно кълчотене. Правителството се отсрами пред смахмузените поданици по формулата „никому нищо, но от сърце.” Така отново доказа, че държи на думата си и щом е обещало да утрепе народа, ще го направи. По същия начин, по който през трите години на управление доказа как няма да спази нито едно от предизборните си обещания. Изстреляли с летящ старт на върха на управленската пирамида квартални мутанти без грам мозък и политическа воля да вършат нещо свястно. Няма и как - с плювки срещу Тройната коалиция не става, нито с черни колани по карате около екскръшния стан. Нито с близки до властта Калинки, тигри-ритнитопковци и бебета, накацали в памперси из креслата на възлови министерства. Празничната традиция бе спазена и обогатена. Освен традиционно излъганите пенсионери и уволнени бараби, недочакали смайващата заплата от 310 лв. (която е вече под реалния праг на бедността), сценарият лъщеше от сума ти гнили хрумки. Недадени заплати от октомври, стачни протести, парламентарни скандали как да бъдат манипулирани предстоящите избори. „Прозрачен” избор на главен прокурор, предварително благословен от Крали Марко Борисов и компания и нови калища в конституционния съд. Държавата посрещна новата 2013 г. откровено тоталитарна: с контролирани медии, хваната за гушата съдебна система, властваща партия - ръководител, вдъхновител и организатор на безкрайни неуспехи и кметове, които са едновременно областни председатели на същата партия. За демокрация се говори между две правителствени прозявки, при това не често. Пак така ангажирано и отговорно - за граждански права. За здравеопазване, икономика, социална политика, духовност. За преборена корупция, окошарени разбойници, неразкрити атентатори около случилото се в Сарафово. Пак се отварят досиета и се готви лустрация. Дъвчат се вкиснати пасти за Държавна сигурност и за носталгията по отминал комунизъм. Не става дума за такива скучни неща, като безконтролната, лавинна безработица, масовата битова престъпност, отчаянието, болестите и нарастващата смъртност. По новите магистрали, в ремонт веднага след срязаните ленти, не крета кьорав инвеститор. Мяркат се тук-там чужди тарикати, дошли да купят за стотинки малкото останали държавни активи. Като пощите, например. По хорските врати настойчиво тропат нови данъци и такси, а се възраждат и стари. От Второто българско царство, от османското баташко гостуване и въобще: димнина, волоберщина, мостнина, диш хакъ. Гербовина, парламентарина, политическа дебелоочина, процентна краднина върху хорските влогове и т.н. Както се изрази един от несменяемите търтеи в Антинародното събрание, почитаемият Гювендия Трътков: „Народът е като кюспе - колкото повече го стискаш, толкова повече пуска”. И е прав, дяволът. Как да не го избереш отново?.. Навярно така мислят и всички люде, карали празници на свещи. Не от излишна романтика, а заради изключен ток. С боб и постна баница на вересия от кварталния магазин. Останали без лекарства и грам надежда за сивото „утре”. За подаръци не говорим. Преди ги търсехме в чорапа под елхата, после, по разбираеми причини, взехме да си подаряваме главно чорапи. След време ще си разменяме изкуствените ченета. Защото не ще са ни потребни, когато почнем да консумираме само гола вода. От близката река, естествено, тъй като и таксите за ВиК едва ли ще са ни по съдраните джобове…
Който имаше случайно ток, чу новогодишното приветствие на националния обединител Бимбо Сеновалов. Със словото си от празни приказки той за сетен път доказа, че върху му многократно е падал Тунгуският метеорит. Иначе защо ще ни призовава да загърбим миналото? Кое именно минало? Комунистическото? Коалиционното? И кое да залюбим - сега съществуващия в България феодализъм? Нито един от ръководните писанчовци не е разбрал, че народът свързва добруването не с конкретна политика. А с уютен дом, прилично платена, постоянна работа, добро здраве и гарантирана за старини пенсия. Отгледани в спокойствие деца и пак - гарантирано спокойствие на преклонна възраст. Какво се получава, виждаме всеки ден край контейнерите. Дали е само там? И в погребалните агенции, за които старците кътат не от алчност пари в банка? Всичко е ясно за онзи, който има очи и желание да види бодящите истини на родната действителност. Кому са потребни гнусни лозунги, като: „Обичайте България, стойте тук!” (гладни, без капка перспектива, докато оскотеете от грижи и неволи?). „Децата ни са национален капитал и мястото им е в родината!” (без работа и достойна реализация? В уличните банди, със спринцовка във вените, или в кръчмата?). И прочие Бимбови разтегателни локуми, но няма как. Негова милост е хомункулус на управляваща партия. Взет от нищото и след кратко време устремен пак там. Докато му се плаща да „обединява” нацията, ще се хили и ще пее по зададени му ноти. Не му се сърдим - не е само той. Но няма да се сърдим и ако по-рядко подава нос от виртуалния рай, в който мисли, че съществуваме. Още повече, че е само протоколна фигура, както го определи остриган като пандизчия негов съпартиец. Който пък от пъчене пред медийни екрани е забравил пътя към собственото си министерство, но това е друга от много още „други” теми. Набъбнали като циреи от нерешаване, готови да се пръснат при най-малкия обществен трус. Дай, Боже и това да стане. Ама да е скоро, нали, Боже? Защото - вече аман, оле-ле-й, Боже!
Та, какво ни носи цъфналата не за добро „нова” година? Само и единствено - изборни страсти. Първо - в един безсмислен референдум за ядрената енергетика. Тематично изчанчен така, че да бъде под контрола на полицейската държава. Ясно е, че ще се провали. До урните няма да отидат потребните над 4,3 млн. гласоподаватели. И защо да късат подметки? Референдумът можеше да има друга идея - за националните приоритети на страната, или за реалната съдба на нацията, която се топи с плашеща бързина. Оскотява. Охлузва се интелектуално и патриотично, в неравностойни позиции спрямо граничещите с нея комшии. Всеки с териториални претенции и с откровено презрение към българската държава, страдаща от множествена политическа, икономическа и гражданска склероза… После? Парламентарни избори. 240 места за нови и стари муцуни, но всички - откровени разбойници. Какво се случва в Народното събрание виждаме повече от 23 години: тлъсти заплати, безотчетни пари в плик, „Мерцедес”-и, блажен мандатен мързел. И възможност за безконтролно богатеене, облечено в имунитет. Като толкова се стремим към Европа, къде го има това в Европа? А в цивилизования свят въобще? Но ние гледаме Европа само когато ни отърва на официалните безобразия и на провеждания откровен геноцид. Когато не ни върши работа, пускаме информационна желязна завеса. И лъжем как навсякъде уважават България, учат се от управниците й и просят българско поданство. Без да се изчервяваме. Той кой ли вече вярва на официалните търчи-лъжи, освен умрелите?
Виж, ако се каже, че нацията се стапя около и под 7 млн. човеци, от тях 2,6 млн. пенсионери, ще повярваме. С над 800 хил. безработни. С над 45% сив икономически сектор. Колко са българските поданици по етнически признак? Няма кой да каже, но не е важно. А колко - незаконните бежанци, пребиваващи у нас неясно защо? Какви решения са се вземали на съвместните българо-турски правителствени срещи в Анкара? Имат ли нещо общо с оповестеното от Агенция Франс Прес съобщение, че комшиите наистина ще строят три АЕЦ? Това лъжа ли е? Защото едната щяла да бъде именно до градчето Инеада, непосредствено до нашата граница. Екоминистърката ни се изтъпани да каже, че с Турция сме приятели и е именно така. Но нашата политическа дебилност, сервилност и интернационално дупедавство не проумява, че няма вечни политически приятели. Има вечни политически интереси. И да управляваш една страна не означава да душиш народа в смрад от демагогия, полицейщина, мизерия и откровено загърбване на проблемите му. Както и да я продаваш по мотив от народната песен „Полегнала й Тодора за всички, които я пожелаха”. В интерес на личната ти алчност, нарцисизъм и комплекс за малоценност. До ще време, ще видим. Но на тези и още много въпроси и през 2013 г.мълчанието на българските агнета няма да получи отговор. Нито с хвърлянето на домати по властващи икони с нацапани от корупция гащи. Нито в чакането някоя партия, или продажен профсъюз, или тахтаба-депутат да ни променят хала. Агънце глупаво и страхливо, бивше мило байново - в съединението друг с друга е силата. Не викай на помощ неволята - тя участва в икономически бордове, строи хотели по морето и почива на Малдивите. Излез на улицата в масов протест: там се коват истинските закони за твоето добруване. И се раждат лидери, които знаят, че и теб те има на белия български свят. Тъкмо, докато протестираш, ще намериш в близкия контейнер някоя излишна коричка хляб. Аванта и награда за спящата ти смелост…