Крум Гергицов

Въздухът и атмосферата в книгата на Анита Коларова „Кибритени клечки” се поддържат от тези стихотворения, в които сатиричното е наситено с лиризъм, там, където зад хапливия език на авторката прозира нейната лирична и очарователна натура. В тези стихове крехкото поетично перо гори като кибритена клечка в мрака на живота: „Във жестокия пещерен мрак, / като джобно фенерче си нямам, / драскам клечки кибритени пак, / но прогарят ми пръстите само.”
Осезаемо читателят чувства сълзата на човек, който съзира толкова безчестни дела в живота, че в отприщения си гняв смесва вкуса на сълзата с острия сатиричен вик. Емблематично от тази група е стихотворението „Ябълка”. Поетесата заклева младото момиче, съблазнено от богатството, да не отива в хотела „с пет звезди”, да не „влиза в лимузина”, а да следва зова на чистите радости:

Ябълчица тънкокора
под блузончето личи.
Пиколото в асансьора,
взел бакшиша си, мълчи…
Искаше да бъдеш дама
във хотел със пет звезди…
Късно е за мелодрама.
Просто тихо си иди.
Инак светската хиена
ще нахапе на часа
ябълките ти зелени
като дивеч във леса…

В това стихотворение, както и в други, сълзата е най-бликнала, но тя блика и в творби като „Сметанов пай”, „Новогодишно меню”, „Напътствие” /в това стихотворение, както и в „Куманите”, се използват умело асоциации с познати народни песни/, „Монолог на сълзата”, „Калкан „Хепи”, „Авансов разговор с роклята”, „Политически совалки” и др.
С а м о б и т н о с т т а на сатиричното у Анита Коларова се изявява в тези именно текстове, в които тя разкрива острия контраст между бруталността на съвременните ни нрави и копнежа по патриархалното, по простите човешки радости и български нрави.
„Кибритени клечки” ни дава смешно - лирично - сатиричната картина на окаяния ни живот. В неголемия й обем са засегнати почти всички „благополучия” на иначе демократизираното ни общество: тук е и партизанската война на партиите, и политическото ветропоказателство, и корупцията, и престъпността, и битовата нищета - един невесел микс, пред който авторката се чувства напрегната и тревожна. Тя пали своите кибритени клечки - сатирични стихове, в „ дълбокия пещерен мрак” с надеждата, че в крайна сметка стиховете й трябва да съществуват в светло пространство, в подреден и хармонично- нравствен свят, а малките кибритени клечки завинаги ще сложи в тяхната кибритена кутийка.
Сатиричната книга на Анита Коларова „Кибритени клечки” я разкрива в поетично амплоа, в каквото не я срещаме често. Но и в него тя издържа творческия изпит да бъде майстор, да има сетива за същностни неща в живота ни. Ценя тази нейна изява, защото и в сатирични одежди поетесата продължава да бъде истинска. Роля, която най й отива. Затова и монологът на нейната сълза е наситен с толкова много настроения. Анита умее да се надсмее над нашите нрави, но дори и тогава поетичната й душа не й изневерява!