ЗАВЕЩАНИЕ
ЗАВЕЩАНИЕ
Когато дойде ред и мен да погребат,
не искам да се спазва обичаят:
във черни дрехи всички да стоят,
да хлипат, да нареждат и ридаят.
Аз искам да сте в ярки цветове,
смъртта да доведете до заблуда –
за мен дошла, отгоре щом се взре,
да вижда разноцветна пеперуда.
И тъй да си остана между вас,
при всички, дето толкова обичам.
Когато сте заспали в късен час,
в прозорците ви тихо да надничам…
2008г
В СЪРЦЕТО НА ГРАДА
В сърцето на града е тишина,
душата ми във мене не се свърта.
Но вързала съм нейните крила,
стрелките на часовника превъртам.
А те не спират, пръстите кървят.
Не чувствам болка, глупаво упорство…
По своя път разчетен да вървят
стрелките продължават без притворство.
И само чувам в тази тишина
крилата как се чупят вътре в мене,
и как проклина моята душа
за сетното, което й отнемам.
2004г
В ЦЪРКВАТА
Сред мирис на тамян, икони, свещници,
притихнали са вярващи и грешници.
Свещеникът отслужва литургия –
чете от книга в златна подвързия.
Прекръствам се. “Осанна!” пее хорът.
Допрели рамене се молят хората.
Но всеки сам е в своето мълчание.
Какво ли във душите им събрано е,
се питам? И за миг си го представям:
в море от хорска мъка как се давя.
Сълзи неволно роня, искам прошка –
за стари грешки, и за нови още…
Запалвам си свещичка пред светците.
С молба да чуят взирам се в очите им.
Макар че, отговора им отдавна зная –
далече съм от ада …и от рая.
2004г
