РАВНИНА
РАВНИНА
Из теменужний здрач прелитат птици
и губят се в широките поля
там, де самотни вятърни мелници
лениво са отпуснали крила.
От към гората вятърът излезна
и ниви на талази разлюле;
далеч се мярна конник и изчезна
след себе дигнал облак прахове.
Скриптят коля из пътища безкрайни;
на хълма спрени пътници незнайни
се вслушват в сетни вряви на денят:
възправили глави всред равнината
към слънцето, що гасне зад гората.
Говеда със протяжен рев мучат.
СЛЕД БУРЯТА
Премина бурята и небосклонът
и свеж и весел се синей;
прохлада от градини вей,
де от дървета капки дъжд се ронят.
Потъва в теменужен здрач лазура
и чудна, тиха пада нощ…
Но ощ сърдце ми трепне - ощ
замаяно от стихналата буря.
ЛЕБЕДИ
На водоскока в капките игриво
треперят светли слънчеви дъги,
блестят води, що лебеди лениво
И нежно разлюляват на дълги.
Сега са там те на брега излели,
де, греяни от слънце, сладко спят;
протягат често свойте шии бели
и плахо се озъртат от брегът;
Ослушват се в фонтанното шумене
и пак очи те склопват; може би,
видене мило пак ще ги приспи;
ах, може би, сега и те, кат мене,
бленуват за далечен роден край,
де волното море шуми, сияй.
КАПЯТ ЛИСТАТА
Звуци последни
в здрачини бледни
тихи и леки;
чезнат пътеки
между тополи.
Сякаш шумоли
дъжд в тъмнината -
капят листата!…
Пусти полята
и небесата
звездни и сини;
тъмни градини
глухо се таят.
Сенки блуждаят
меж дървесата -
капят листата!
Вейне, повее
вятър в алеи,
клони разшуми;
носят се думи
тъжни и жални,
мисли печални
пълнят душата -
капят листата!…
ВЕЧЕРЕН ШУМ
О, шум жесток - когато прозвъни
на работния ден часа пределен,
и бляснат по витрини светлини
и бликне в улици поток безцелен!
О, шум зловещ - когато цял градът
съблазни оковат с вериги скрити,
и киска се грехът, крещи гладът
и тъмната зрей сила на тълпите.
***
Като ръце, що молят за пощада,
клони е закършила върбата.
Сключени отвред са небесата
и вечерта тревожно пада.
Плач безнадежден носи се в пустини…
Безумний вихър пресен сняг премята, -
И безпомощно - сама, върбата
овива с бели серпантини.
