Марко Марков

хайку

***
Точният изстрел
с нова уста надари
бедното тяло.

***
Плахо паяче
сватбена рокля плете
за любовта си.

***
Щурец и мравка -
какъв съюз прекрасен
и беззащитен.

***
Палач и жертва.
Неотделими са те
днес и навеки.

***
Ако птицата
опитоми човека,
ще онемее.

***
По пътя аз съм
шепа мрак в светлината
и лъч сред мрака.

***
Оплискан с луна,
отънал в тежки звезди,
вървя по пътя.

***
Гнездата от кал,
а песен се мъти в тях,
мъдър човеко.

***
Такава тъга
ридае в сърцето ми,
че то запява.

***
Бърза водата
към морето солено,
аз - към сълзата.

***
Как така цъфна
в ръцете на плевела,
нежна светулко.

***
Реката наша
пресъхна, моя любов,
а мостът е цял.

***
Две тънки луни.
Горе гори едната,
другата - в мене.

***
Нова година.
Нищо не знаеш, ела,
за този празник.

***
Птицата литна
без да знае, че нося
не камък, а хляб.

***
Нищо си нямам,
освен тази солена
и дълга сълза.

***
Приласкай това,
мършаво, гладно куче -
и то е смъртно.

***
Птицата кацна
в моето плахо сърце -
и то полетя.

***
Човекът уби
и сетната си мечта
заради хляба.

***
Моято обич
не искай - пътник съм аз,
вишно - дивачко.

***
Клонът потапя
морни листа в реката,
тя ги люлее.

***
Не млъквай, птицо!
Моето клето сърце
също е в клетка.

***
Гъбата има
красив отровен двойник,
аз също, боже.

***
В мига, когато
корабът тръгва на път,
котвата плаче.

***
Две думи само -
и този свят е щастлив
и нереален.

***
Лист по лист, майко,
събличам душата си
и чакам снега.

***
Щурчето нямо
плаче със сълзи в нощта,
а аз ги слушам.

***
Въжеиграчът
впива пръсти в небето,
преди да падне.

***
Аз съм спокоен,
щом утринта ухае
на мляко и хляб.

***
Как ти отива
тази красива душа,
о, сива птицо!

***
Сякаш са пълни
зърната на грозда зрял
с твоите сълзи.

***
Днес ли научи,
че звезда е земята,
малко момиче?…

***
Пред дъб-исполин
пада жълъдче жълто
и сваля шапка.

***
Изкови пръстен
от тези златни сълзи,
стари златарю.

***
Какво ли търси
в кукувичето гнездо
белият вятър?…

***
Като зло куче
лежи на твоя праг днес
моята сянка.

***
Днес си припомням
своето бъдеще аз,
минали хора.

***
И тази вечер
по кожата ти цъфтят
златни лунички.

***
Бял като зима
е този лист, затова
стопли го, песен.

***
Тъжен съм, боже -
една статуя вчера
обезглавиха.

***
Любовен огън,
изпепеляваш всичко,
всичко създаваш.

***
Човекът няма
нищо, освен Родина,
а емигрира.

***
Къща-колибка,
а децата играят
с играчки златни.

***
Кротката дюля
бие с тежки юмруци
дръзкия вятър.

***
Монахът плаче -
на камбанарията
кацнал е щъркел.

***
Пак се завръщам
с куфарче златна пепел
и сняг в сърцето.

***
Защо не мислиш
за злия ястреб, птицо,
когато пееш.

***
И тази зима
е с бяло лице на мим,
хладно и властно.

***
Морето има
солени сини очи,
горчиви устни.

***
Аз те погребах
в себе си, моя любов,
там ти си вечна.

***
С твоите сълзи
дай ми да се напия,
песен щастлива.

***
Птиците имат
цяло небе мастило
и много пера.

***
Поетът, който
цял живот пише оди,
е с влажни очи.

***
Как се вълнува
свещта, когато за мен
открехваш врата.

***
Крепи небето
с розови крехки рогца
пролетен охлюв.

***
И плашилата
отлитат нейде далеч
в късната есен.

***
Дъждовна дъга.
По нея слиза един
усмихнат ангел.

***
Пред стърнището
сваля селякът сега
своята шапка.

***
Дими браздата,
сякаш някой изважда
погача от пещ.