ВЕСТИ
ВЕСТИ
Тръгваш тихо,
тъй както си дошъл.
Донасяш вестите
и с вестите си тръгваш.
Донасяш допир
от ръката на приятел
и избледнели стихове
на прашен лист хартия.
И сам си вест,
забравил много вести -
донесъл си история
в мълчания.
ФРАГМЕНТ
Облаците се сведоха към очите,
които никога не се обръщаха към тях;
протегнаха се и откраднаха погледа,
който никога не можеше да им принадлежи;
впримчиха се в престореното щастие,
което не позволяваше на ресниците
да се спуснат…
ПЪТЕКИ
Пред нас има пътища,
подобни на хора.
Бързи и бавни,
светли и тъмни.
Шахматни.
Нямат посока,
но имат ниското.
То ги води,
когато му подадат ръка.
Листопадно.
Криволичат и вият се,
смеят се и се променят.
Неусетно подирили
слънцето,
стават пътеки от сън.
БЕЗКРАЙ
Поглеждаш
наляво,
надясно -
безкраят стои си.
И си спомняш,
че всеки е малък и слаб -
огледало
за детски игри.
Не знаем къде е
високото
и ние къде сме -
безкрая децата го носят.
КАРТА
Можем чак до ръба да вървим
без да знаем -
до ръба на света.
Неугаснали.
За това има време и лесно е.
Както някога всеки без карта дори,
зад която да скрие страха си,
без звезда на небето,
вървял е -
измисляйки приказки.
Край вечерния огън
и пред погледа греещ
има плод,
който зрее -
и рисуван е сякаш от малко дете.
Има разни контури,
малко страх и изгубеност,
има няколко птици
и дом -
всевъзможни измислици.
Даже с толкова огнено въображение
може да стане пожар -
и подхване ли картата
ще я вземе
и развяна ще стане пак малка.
