Добри Войников

Там, где глупост и незнане
коленичат подло пред вандали,
дет’ имотний се за мъдър счита
и софистът - за учен почита;
дет’ народът не умей да съде
тамо щаст’е не може да бъде.

Дет’ в човешки ум мъгла царува
и душата на страстта робува;
дето всичко състои в среброто,
а моралът тъпче се от злато;
дет’ развратник почести добива -
тамо щасте за народ не бива.

Дет’ наставник с маска на лицето
сваля всяка мъдрост от небето,
а пък младий у разврат живее
и сърдце му у пиянство тлее;
дето злато за добро се зима,
тамо щастие не може да има.

Дето съвест, чест са празни речи,
и на злото законът не пречи;
дето вяра, любов братска няма,
а брат брату изкопава яма;
дет’ се кривий за праведен съде -
тамо щаст’е не може да бъде.

Дет’ имотний за брата немаря,
и немилно домът му изгаря,
дето бедний на богат робува,
а богатий с потът му благува;
дето изедник намира свобода -
тамо щаст’е няма за народа.