Добри Попвасилев Войников, български възрожденски учител, драматург, педагог, църковен, читалищен и обществен деятел, е роден на 10.11 (22.11. нов стил) 1833 г. в Шумен. Завършва класното училище в Шумен и френския колеж „Сен Беноа” в Истанбул. Учителства в родния си град от 1858 г., а след като емигрира през 1864 г. в Румъния - в Браила, Галац, Гюргево (до 1874). Автор на „Сборник от разни съчинения” (1860), „Кратка българска история” (1861), “Кратка българска граматика” (1864; 1866; 1869), „Разни стихотворения” (1868), „Ръководство за словесност” (1874), историческите пиеси „Стоян войвода” (1866), „Райна княгиня” (1866), „Покръщение на Преславский двор” (1868), „Велислава, българска княгиня” (1870), „Възцаряванието на Крума Страшний” (1871), „Десислава” (1875), на комедиите „Криворазбраната цивилизация” (1871), „Поевропейчване на турчина” (1880), „Чорбаджията” (1881), „По неволя доктор” (1862), битовата пиеса „Диманка” (останала в ръкопис) и др. Редактира в. „Дунавска зора”, „Общ труд” (1867), „Духовни книжки” (1864). Основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (дн. БАН). През 1874 г. се връща в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война е управител на сиропиталище в Лясковския манастир. Умира в Търново от тиф на 27.03. (ст. стил) 1878 г.

Публикации:

Поезия:

ГДЕ Е ЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД/ брой 45 ноември 2012 

За Добри Войников:

НА ДОБРИ ВОЙНИКОВ/ автор: Стилиян Чилингиров/ брой 45 ноември 2012