ТЕОСОФИЯТА – РЕЛИГИЯ БЕЗ БОГ
Юрий Носовски
превод: Стефка Тотева
Направеният преди век и половина от Елена Блаватска опит за „синтез на всички религии” в една се изроди в обикновена пропаганда на източната мистика, окултизма и магията. Наистина, тя успя да просъществува в годините на СССР като „любима религия на съветските инженери”, а след това стана духовна основа на тоталитарните секти.
На 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк Елена Блаватска и Хенри Олкът основават теософско общество, което и досега играе достатъчно забележима роля в окултно-мистичния свят. Бащите-основатели на тази организация наистина били доста необикновени хора. Същият този полковник от американската армия Олкът, който се е проявил от най-героичната си страна по време на Гражданската война от 1861-1865г., после станал даже „почетен брахман”, приет в тази избрана каста на индийските жреци за заслуги към тяхната религия.
Но, разбира се, особен интерес предизвиква фигурата на Елена Блаватска, нашата сънародница. Още повече, че именно тя полага основите на дейността на теософите. Олкът доста бързо се откъснал от нея и организирал собствена малко влиятелна група от свои привърженици.
Елена се е родила в Екатеринослав (днешният Днепропетровск) в стар аристократичен род. Достатъчно е да кажем, че неин братовчед е Сергей Витте, държавен деец от „първа величина”, който е заемал поста на министър на финансите и премиер на Руската империя.
Но младата Елена не се изкушавала от ролята на светска „лъвица”. Още от 16-годишна я теглело към тайните мистични знания - добре, че някои от предците й, които живели в богатия на такива настроения 18 век, са оставили на потомците задоволителна библиотека с трудовете на масони и илюминати и „прочие усъвършенстващи остарялата религия”. Именно по този път поела и младата княгиня, като изоставила ереванския вицегубернатор Никифор Блаватски след тримесечен брак, напуснала го завинаги, когато била на 18 години и тръгнала по света „в търсене на мъдростта”.
Къде ли не била тя за тези повече от 20 години? В Италия и Египет, няколко години била в Тибет, правила околосветски пътешествия, много често се оказвала на косъм от смъртта при корабни аварии.
Накрая през 1875 г. се натъкнала на бреговете на Америка, където основала със съратниците си Теософското общество. Буквалният превод на този термин означава „Божествена мъдрост”, по аналогия с известната „философия”, просто „любов към мъдростта”.
Впрочем иронията на съдбата се заключавала в това, че въпреки безсрамното упоменаване „напразно на името Господне” (между другото - грях според Първата Заповед от Декалога), в теософията нямало и помен нито от почит, нито от мъдрост, нито даже от признаване на съществуването на Бога. И как да бъде иначе като всички нейни основатели имали солиден практически опит в спиритизма и прочие тъмни окултни практики, които еднозначно се осъждат от световните религии като магия и сатанизъм?
Бог от Библията Елена Петровна наричала например „чудовище с невежество на опашката му”, като напълно отричала вярата в неговото съществуване. И въпреки това, тя и нейните последователи (например приемницата на Блаватска на длъжността глава на Теософското общество Анни Безант) по всякакъв начин се заигравали със християнството. Като доказвали в духа на почти всеки основател на околохристиянска (или даже нехристиянска, като кришнаитите например) секта, че „ние Христос също го обичаме и почитаме”. Само че просто като „велик учител на човечеството” - наред с Буда, Мохамед, и разбира се, със стотици знайни и незнайни „махатми” от Тибет.
Всъщност именно с леката ръка на теософите тръгва разпространението по света на баснята, че Спасителят на Света в действителност не е Син Божи (а и как може да бъде Син на Някого, който не съществува?), а просто любознателен еврейски юноша, изучил в Тибет (истинския център на световната мъдрост) убедителни фокуси, а после заради тяхната популяризация основал религия, носеща неговото име. Разбира се, неговата смърт на кръста в рамките на подобна система не се признава изобщо, нито пък й се придава особено спасително значение.
Изобщо, както всяка източна религия, теософията не оперира с понятието „благодат”. Тоест безкористната любов на Бога дори към грешниците, която той с цената на своя живот дарява за спасението им от греха и приобщаването им към вечното блаженство.
Е, не могат да разберат западните по произход „мъдреци”, такова понятие като „благоразумен разбойник”, който разпънат редом с Христос, също може да попадне в рая! А какво се случва с неговите престъпления? Как така - просто да се опростят? Ето какво пише един от учениците на Блаватска, авторът на „Основите на световния мироглед” Клизовски: „Ако този разбойник е попаднал в рая, това не е за дълго, след което трябва да се върне и да изкупи греховете си на грешната земя”. Какво да правиш - карма, неумолим и бездушен е законът за въздаване на добро и зло.
Всеки от нас поне веднъж в живота е прощавал на някой, който го е обидил, по негова молба: „Моля те да ме извиниш”. А не си отговарял „по закона на кармата” обида за обида. Но нали хората са и личности? А Бог като личност в теософията не се предвижда. Което я сродява с онези дохристиянски гръко-римски вярвания, където даже безсмъртните богове са играчки в ръцете на неумолимата съдба. Впрочем и истинският „пантеон” /съвкупността от всички езически божества/ е взет от Блаватска за тезиса й за „Великите учители на човечеството” също оттам.
От индуизма-будизма Елена Петровна е взела не само така обикнатата от нея „карма”, но и идеята за преселението на душите. Наистина трябва да й се отдаде дължимото, че отхвърля доста дивите за възприемане възгледи на западния човек за възможността за реинкарнация на човешките души в животни, растения и минерали. Душата на човека се преселва само в тялото на друг човек, това е неоспоримият тезис на „Тайната доктрина”.
Разбира се, тази доктрина не изповядва спасението като такова. Вечният „кръговрат” в „Колелото на Сансара”, раждания и смърти, с възможността максимум да достигнеш нивото на „архата”- просветения и вече сам да избираш къде, в кого и кога да се въплътиш. Впрочем при превъплъщаването не се изключва и чисто духовното, квазирайското блаженство (и адските мъки) на праведниците и грешниците.
В края на краищата теософията я постига съдбата на всички „синкретични” духовни учения, призвани да обединяват всички религии. Грубо казано, в такива случаи, има десет предишни религии и се появява единадесета, към която съществуващите се отнасят враждебно. Добре,че теософите не си поставят за цел да завоюват властта над света като другите „синтезатори” - масоните. Впрочем, ако се отчете твърде голямата популярност на идеите на Блаватска в небезизвестната окултна организация със скромното наименование СС, също побъркани на тема „тибетска мъдрост” и „на знанията на древните арии” (а самите те наричащи себе си „истински арийци”), може да се забележи, че само крачка дели теософията от идеята за световното й господство.
Въобще Блаватска и нейните последователи не успяха да запазят някакво определено разстояние между известните духовни учения. Фактически „Тайната доктрина” е леко адаптиран за представителите на западната култура вариант на източна религия, като начало основан на еклектичното смесване на индуизма, будизма и неговите разновидности, като тибетския ламаизъм. А християнските елементи не са нищо повече от „декор”. В сравнение с теософите дори най-разюзданите еретици като мормоните или „Свидетелите на Йехова” изглеждат истински стълбове на вярата. Да, впрочем, вярата като такава там въобще не е и нужна - в кого да вярваш, след като Бог (към който можеш да се обърнеш с молитва) просто няма?
По нашите земи идеите на мадам Блаватска (както и на Елена Рьорих, Ани Безант и други апостоли на тази религия без Бог) получиха втори живот след „хрушчовото затопляне”. Без страх да ходят в православните храмове можеха само бабичките- пенсионерки и пролетариите, които нямаха какво да губят в своята кариера. А за интелигентите беше трудно - в случай на подозрение в симпатия към „религиозните предразсъдъци” бързо можеха да попълнят редиците на пролетариата. Това означаваше да изгубиш работата си - да станеш огняр или да получиш „вълчи билет” за в бъдеще.
Ето тук адептите на теософите се хвърлиха да запълнят „духовния вакуум”. „Астралните пътешествия”, „разцъфването на огненото цвете”, „защита от енергийни удари” (и тяхното нанасяне, разбира се, - най-обикновена черна магия), това беше толкова привлекателно, видяно през материалния поглед на комунизма.
Още повече даже терминологията на „Живата етика” (една от наследниците на класическата теософия) беше като че ли специално обработена в стила и чрез речника на инженерно-техническите работници. Като например - „да се включиш в егрегора” (енерго-информационната същност на това или онова явление - религия, светоглед и т.н.), „да се отключиш от егрегора”, „да поставиш защита”, „да снемеш защита”. В традиционните „изостанали” конфесии хората се измъчват от духовни търсения, страдат заради вероотстъпниците, а тук всичко е толкова просто, като при елементарни електроприбори.
А най-големият пик на теософските доктрини настъпи през 90-те, вдигайки вълна от самото дъно на окултно-мистичната мътилка. „Великото бяло братство” на Юрий Кривоногов (същият и Юоан Свами) и Мария Цвигун (същата и Мария Деви Христос) със стотици хиляди адепти, чакащи края на света през 1993-та - всичко това е от една и съща „тайно-доктринална опера”. Разбира се, мошениците, намиращи се до изворите на новата секта нямаха „официално разрешение” от Теософското общество за използване на много от светогледните му тезиси.
Още в онези години излизаше популярната поредица „Библиотеката на мага и екстрасенса”. Провеждаха са безбройно количество курсове за „откриване на третото око” (чиито най-успешни курсисти после най-често се оказваха в местата за умопобъркани) и т.н.
Сега, наистина, теософията престана да бъде ексклузивно-популярна в средите на интелигенцията. Може би защото на бившите „ИТРовци” в новите икономически условия им се налага да работят много по-интензивно, отколкото в годините на СССР и не им остава време за сериозни занимания с окултизъм. Освен това самото „търсене на религия” сега е изместено от усещането за „Бога в душата” с периодични спомени за него в дните на най-великите християнски празници. Или когато без неговата помощ явно не може да се справиш в кризисна ситуация.
А теософията в днешно време зае подобаващото й място, някъде между кришнаитите (също считащи Христос, Аллах и Буда като проявления на Господ Кришна), по-„християнските сектанти”, всевъзможните магьосници и обикновените философи. Какво пък - няма какво толкова да се чудим, ненапразно Светото писание предупреждава, че лъжеучители ще идват да съблазняват вярващите до самото второ славно пришествие Христово.
правда.ру, 17.11.2012