НАРОДНА ПЕСЕН
НАРОДНА ПЕСЕН
Песен народна,
Песен свободна,
Песен мечти!
Скръб и неволя,
Щасте и воля,
в тебе цъвти!
В мъка и - глума
В теб сяка дума -
Бисерен тон:
Сплитки от младост,
Блян и нерадост,
Химна и стон.
Вечно красива,
Свежа и дива -
Полски венец:
Лъх аромати,
Вредом познати
В твоя цветец.
Кой ли с омая
В дните на мая
Теб не е пял?
Кой ли в дни стари
С връстни другари
Сълзи не лял?
Проста и мила,
В теб крие сила
Нашата реч.
Звуци нетленни,
Думи безценни
Носиш далеч.
Песен народна,
Песен свободна,
Бисер си ти!
В твоите дари,
Звуци и чари
Вечност лъхти!
БОРБА
Звездица трепна и угасна -
Ръка незнайна в мрак я тласна;
Последва втора, но и нея
Тъмата нощна в миг отне я;
Но щом и сетните измряха,
Простори тъмни загоряха!
***
Напразно ти целувам аз портрета
С душа от страстен жар обзета -
Той хладен е, не знае той любов.
Но все пак отражението хладно
На твоя лик целувам жадно
И вечно да целувам съм готов.
ПАЛИЧЕ
Драснах те и запокитих -
Жалко,
Малко
Стана ти!
Ала пътя ми незнаен,
Плътно в мрак обвит потаен
За минута освети.
И закрачих аз доволен -
Верно,
Мерно
В нощний час!
Без боязън и тревога,
Знаях де да стъпвам мога
И къде отивам аз.
Драснах те и запокитих -
Жалко,
Малко
Стана ти!
Но без теб, паличе, в джоба,
Де бих могъл в тази доба
Страховити тъмноти!
***
По белий сняг прошари млада кръв…
Не бе той сетен, нито беше пръв.
И с многото в неравен бой умрели,
Далеч от родни, хубави предели
Летя, тъй както българина знай,
Напред за славата на бащин край.
По белий сняг прошари млада кръв…
Не бе той сетен, нито беше пръв.
Но слънцето когато от зимни небосклони
Над бойното поле лъчи оброни,
Целуна в трепет кървавия лик
Със поклон свят пред устрема велик…
***
Живот за други даден
Безсмъртен е живот.
Без жертви няма подвиг,
Без подвизи - Народ.
Такъв народ живее,
Щом ражда синове,
Които дълг заветен
Към подвизи зове.
***
„Защо ли пак в ръцете взехте лира
И звук след звук изпращате до нас?”
Днес пишем ний история на мира
И пишем я с кръвта си този час.
На всеки връх, на всеки дол и чука
По страница написана се крий:
Там нашта смърт и нашата сполука
И времето не може да затрий!
И що пред тях са песните ви жалки,
Какво са те пред нашите дела?
- Войници! Първите листенца малки
На лаврите за вашите чела!
***
Склоних глава над зиналия гроб:
Един до друг герои наредени…
Протяжно сетньо „упокой”
Над жертвите на днешний бой
Дочита попът изнурени.
И гледам аз без сълзи на очи
С болежка глуха във гърдите -
Родино, твойте синове
Явиха що се дълг зове -
Свещен дълг: борба с вразите!
А там - пред нас - и ад, и гръм,
Барутен дим се вий в полята;
Юнак нечут срещу юнак,
След жертва нова, жертва пак
Обагря с топла кръв земята.
И много още гробове
Ще спъстрят тез поля зелени
За щастето на бащин край…
Но кръст над тях дали ще знай
Да тури друго поколение?
***
Как вянат нежните цветя
От морна жега поразени,
Тъй, мила, мойта младост вене -
Тъй вене тя!
Как гинат свежите цветя
Без време, люто осланени,
Тъй свидна младост гине в мене -
Тъй гине тя!
Ще дойде пролет и цветя
Ще видят листи пак зелени,
Но мойта младост с дни засмени
Не ще се върне тя!
ЛУНА
Разплакана, за топъл кът, поглежда
Луна, премряла от нечакан мраз;
И бърза тя към облака с надежда
Подслон да найде в февруарский час.
Но в миг с покруса бледен лик показа.
И пак забърза в синйото небе.
Подслон и той, неволник, й отказа,
Ала и нему тъй студено бе.
